ВАЖНИЯТ ГОСТ
притча
Една жена сънувала през нощта, че Бог ще и дойде на гости, на следващия ден. Станала в тъмни зори и започнала да чисти и подрежда къщата за ВАЖНИЯ ГОСТ. Приготвила и вкусно ястие. Приятен аромат се разнесъл из къщата и се усещал чак на улицата пред дома ѝ. Около обяд някой почукал на вратата. Тя свалила престилката с която шетала, набързо си оправила прическата и почти тичешком се отправила към вратата. С усмивка на лицето отворила вратата, но тя бързо изчезнала виждайки един просяк стоящ на прага на дома ѝ. Той помолил за храна. Жената му дала парче корав хляб и го отпратила с думите: „Не мога да те приема за обяд, защото чакам всеки момент да пристигне ВАЖЕН ГОСТ” – и затворила вратата.
Времето се променило и навън задухал студен вятър. В късния след обед, отново някой почукал на вратата на жената. Тя побързала да отвори и видяла просяка, който я помолил за топла дреха. Дала му един вълнен шал по който имало няколко дупки и го отпратила. Настъпила нощта и отново някой почукал на вратата. Отваряйки, жената видяла същия просяк, който я помолил да го приюти за през нощта, защото нямало къде да спи, но тя го отпратила с явно раздразнение в гласа: „Нали ти казах, че чакам ВАЖЕН ГОСТ и не мога да те приема” – и затръшнала вратата.
Уморена от дългото чакане и шетане през целия ден, жената полегнала да си почине и заспала. Бог пак и се явил в съня ѝ и тя му казала: Господи, целия ден те чаках и се приготвях, но Ти не дойде!” Бог и отговорил: „Аз три пъти идвах при теб днес, но ти не Ме прие!” След тези думи на Бога тя видяла просяка, който три пъти отпратила през деня – държал коравия хляб в ръката си и треперел от студ загърнат с шала на дупки.
Когато даваме нещо на някого трябва да е най-доброто според възможностите ни все едно, че го даваме на Господа. Библията казва: „Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му” (Притчи 19:17). Мнозина християни пренебрегват малките ежедневни отговорности и задължения за Господа, очаквайки онзи момент, когато ще извършат велики дела за Него, които ще ги направят годни за Небесното царство и ще прославят името си. На такива християни Бог ще каже в онзи ден: „Идете си от Мен, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели: Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте. Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол и не Ти послужихме? Тогава Той в отговор ще им каже: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мен не сте го направили. И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот” (Матей 25:41-46).
