Великото приношение, направено заради човека.

“Защото и Христос един път пострада за греховете – Праведният за неправедните – за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, но оживотворен по Дух.” 1Петр.3:18

Справедливостта на закона изискваше това страдание да бъде понесено от човека. Христос – равният на Бога, отдаде Себе Си като страдание на самия Бог. Исус нямаше нужда от умилостивение и изкупление. То беше нужно на човека и бе направено само за него… Дълбините на Христовото страдание бяха съизмерими само с достойнството и величието на Неговия характер. Ние никога не ще разберем докрай силата на терзанието и мъките, които понесе непорочният Божий Агнец, докато не видим ужасната дълбочина на бездната, от която сме били избавени, докато не осъзнаем колко оскърбителен е грехът, за който вина носи човечеството, и докато с вяра не обхванем пълното и цялостно опрощение.