ВЕСТТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Йоан Кръстител видя Царя в Неговата красота и загуби от погледа си АЗ-а. Съзерцаваше величието на Светия и се видя недостоен и неспособен. Това беше станало възможно чрез силата и правдата на Бога. Беше готов да тръгне като вестител от небето, без да се страхува от хората, защото беше съзерцавал Бога. Можеше да стои пред земни царе без страх, защото беше се поклонил на Царя на царете. Без сложни аргументи и хитри теории Йоан изнасяше пред света своята вест. Като гледаше с вяра към Изкупителя, Йоан Кръстителят се беше издигнал до върха на себеотрицанието. Той не търсеше да привлича човеците към себе си, но издигаше техните мисли все по-високо и по-високо докато се спрат върху Божия Агнец. Самият той беше само един “глас, която вика в пустинята.”