ВЕЧЕ ГО ПОЗНАВАМЕ

Мисионер претърпял корабокрушение на път за страната, където трябвало да отиде, и попаднал на самотен остров. Там той бил посрещнат дружелюбно от туземците и заживял сред тях. В следващите двадесет години мисионерът ги лекувал, когато били болни, помагал им в земеделската работа, утешавал ги, когато били тъжни, защитавал ония, които вършели нещо погрешно. Така преминал остатъкът от живота му. По-късно, след като мисионерът вече бил починал, на острова дошли други мисионери и започнали да разказват на местните жители за Исус. Тогава туземците казали: “Но ние го познаваме, той живя между нас! Точно същия, за когото ни разказвате!” Тогава новодошлите разбрали, че тук е бил техният стар приятел, за когото смятали, че е загинал.

Хората се впечатляват много повече от делата, отколкото от думите. Едгар Гест казва: “Аз предпочитам да видя само една проповед, отколкото да чувам по една всеки ден. Предпочитам ти да вървиш с мене, отколкото да ми обясняваш пътя. Аз мога да не разбера твоите съвсем правилни обяснения, но не мога да не разбера как живееш и какво вършиш.”

Ние се сърдим на невярващия свят, че е толкова невъзприемчив към духовните истини. Но дали нашият пример не е една от причините за това? Нека си припомним само колко неща са направили християните през вековете, които са накарали хората да се отвратят от самата идея за Бога. И това не е само в миналото, но продължава и днес.

„Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Мат. 5:16

 НЕЩАТА СА ДОСТА ПО-ПРОСТИ, ОТКОЛКОТО СИ ГИ ПРЕДСТАВЯМЕ.