ВЕЧНАТА ТЕЖИНА НА СЛАВАТА

„Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас.“ (2 Кор.4:17)

Беше ми показана небесната слава и съкровищата, предложени на верните. Всичко е красиво и славно. Ангелите пеят прекрасна песен, после спират пеенето си, свалят короните от главите си и ги полагат с целия им блясък в нозете на любимия Исус. С мелодични гласове възклицават: „Слава, Алилуя!“. Присъединявам се към тях в техните песни на възхвала и почит към Агнето; и всеки път, когато отварям уста да Го хваля, преживявам неописуемата слава, която ме заобикаля. Това е една твърде голяма, вечна тежина на слава. Ангелът казва: „Малкият остатък, който обича Бога и пази Неговите заповеди, и е верен докрай, ще се наслаждава на тази слава и завинаги ще бъде в присъствието на Исус и ще пее със светите ангели“.

После погледът ми е отклонен от славата и насочен към остатъка на земята. Ангелът им казва: „Пригответе се, пригответе се, пригответе се. Трябва да сте още по-добре подготвени, отколкото сте сега, защото Господният ден идва с гняв и ярост, за да запусти земята и да изтреби грешните от нея. Жертвайте всичко за Бога. Принесете всичко пред олтара Му – себе си, имота си, всичко – като жива жертва. Нужно е всичко, за да влезете в славата. Трупайте за себе си съкровища на небето, където никой крадец не ги доближава, нито ръжда ги разяжда. Трябва да бъдете участници в Христовите страдания тук, ако искате да станете участници с Него в славата Му там“.

Небето би било достатъчно евтино, ако го получим чрез страдания. Ние трябва да се отричаме от себе си през цялото време, да умираме за егото си ежедневно, само Исус да остане и да гледаме постоянно на славата Му.

Спасителното дело не е детска игра, в която да подчиниш волята си и особено удоволствията. Твърдата цел, неуморните усилия са тези, които ще постигнат победата в края. Този, който устои докрай, той ще се спаси. Онези, които търпеливо продължат да вършат добро, ще имат вечен живот и наградата на безсмъртието.