Вечна връзка

Семинар „Библейска психология за 21 век“

„Дълготрайният брак е изграден от двама души, които вярват в обещанията, които са дали, и живеят според тях“ (Дърлийн Шат). Това е чудесна рецепта за щастлив и траен брак. Всяка връзка преминава през последователни етапи, които задълбочават близостта и обвързаността между двамата. Започваме с взаимно опознаване и сближаване, когато се възхищаваме на добрите качества на партньора и почти не обръщаме внимание на отрицателните. Следва сблъсъкът с реалността, когато осъзнаваме, че другият е различен от нас и има качества, които ни разочароват. Дали ще продължим заедно зависи от взаимната готовност за прошка и допустими компромиси. Когато решим, че въпреки всичко искаме да прекараме живота си с този човек, следва и най-важната стъпка: предложението и готовността за брак. А след брака започва истинското училище по вечна любов.

Интересно е, че точно брачната връзка използва Бог, за да представи образно връзката, която иска да създаде с всеки един отделен човек. Както хоризонталната връзка в брака е най-близкото взаимоотношение между хората, така и връзката с Бога е най-важното взаимоотношение във вертикален аспект.

„Защото както момък се жени за мома, така и твоят народ ще се ожени за теб; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе“ (Исая 62:5“ (Исая 62:5).

„И ще те сгодя за Себе Си завинаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в милосърдие и милости“ (Осия 2:19).

„Клех ти се и встъпих в завет с тебе, казва Господ Йехова; и ти стана Моя“ (Йезекиил 16:8).

Сближаването с Бога също преминава през няколко етапа. Точно както в хоризонталната връзка с любимия човек, първо „се влюбваме“ в Бога и забелязваме само хубавите неща. Следват моменти на отрезвяване, когато осъзнаваме, че някои от Божиите действия и принципи противоречат на нашите. И сериозно се замисляме дали сме готови да се откажем от любимите си грехове. Но когато Божията любов и милост ни покорят напълно, решаваме, че искаме да продължим това взаимоотношение с Бога за цял живот: стигаме до мисълта за пълно отдаване на Него. В Библията „сключването на брак“ с Бога се нарича кръщение.

Нашият Господ Исус Христос говори за този момент на себепредаване: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:15,16). Забелязваме, че не е достатъчно само да повярваме, че жертвата на Исус Христос на Кръста изкупва миналите ни грехове, а влиянието на Светия Дух променя мислите и поведението ни. Трябва да направим и следващата стъпка: кръщението.

Христос ни показва това чрез собствения Си пример: „Тогава дойде Исус от Галилея на Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, а Ти ли идваш при мен? А Исус му отговори каза: Остави Ме сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право. Тогава Йоан Го остави. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:13-17).

В тази история виждаме, че Исус няма нужда да се кръщава, защото е безгрешен, но го прави, за да бъде съвършен пример за нас. В този момент се извършва помазването и посвещението на Изкупителя на света за великото дело, което Му предстои да извърши – нашето спасение на Голготския кръст. Присъстват и трите лица на Божеството: Бог Отец изявява Своето одобрение за Сина от небето, Светият Дух озарява бъдещия Спасител под формата на светлинен гълъб, а Исус Христос е коленичил в молитва (Лука 3:21).

Кръщението е най-сериозното решение в живота на човека и затова не трябва да се взема под влияние на чувствата. Човек трябва да си зададе 3 въпроса, за да разбере дали е готов да отдаде живота си на Бога:

1) Познавам ли най-важните библейски истини?

Целта е да зная в какво вярвам, а нашият семинар „Библейска психология за 21 век“ е един от начините да се запознаете с библейските истини. Ако сте пропуснали предишните библейски материали, можете да ги намерите тук:

2) Преживявам ли истинско покаяние и боря ли се с помощта на Светия Дух със всички съзнателни грехове?

3) Вярвам ли в Исус Христос като мой личен Спасител и желая ли да живея за Божия слава?

Един библейски пример за създаване на вечна връзка с Бога е срещата на дякон Филип с етиопския велможа:

„А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа. И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това:

„Като овца бе заведен на клане;

и както агне пред стригача си не издава глас,

така не отвори устата Си.

В унижение Той бе лишен от правосъдие,

а Неговия род –

кой ще опише?

Защото животът Му се отнема от земята.“

И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти“ (Деяния 8:26-38).

Виждаме, че дякон Филип разкрива на етиопеца спасението и Спасителя, той го приема и е готов да се кръсти. Забелязваме, че са избегнати двете крайности: нито твърде прибързано кръщение под влияние на чувствата, нито твърде дълго отлагане на кръщението, защото не се чувстваме „достойни“. Когато човек приеме Божия спасителен план, когато се покае от греховете си и е готов да отдаде живота си на Бога, той е готов за кръщение.

Тук наблюдаваме и истинския начин за извършване на библейско кръщение: пълно потапяне във вода. То е символ на смъртта за стария живот и възкресението за нов живот, както ни разкрива и апостол Павел:

„Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха“ (Римляни 6:3-6).

В книгата „Основни учения на Библията“ пастор Агоп Тахмисян обобщава вечната връзка между Бога и човека чрез кръщение с две изречения: „В този двустранен договор човекът обещава да бъде послушен на Бога, а очаква от Него да Го закриля и да изработи спасението му. Обратно, Бог поема задължението да спаси човека, а очаква от него искрено послушание“ (с. 208, шесто допълнено и преработено издание).

Денят на кръщението е началото на пътя към вечния живот.

Йорданка Дейчева, психолог