ВЕЧНА ЛЮБОВ

Семинар „Библейска психология за 21 век“

Древногръцкият философ Хераклит е казал: „Всичко тече, всичко се променя“. Този принцип стои в основата на всеки истински напредък. Но когато промените са твърде хаотични, драстични и негативни, тогава човешката психика достига предела на своята издръжливост и следват психични проблеми.

Негативните промени, свързани със световната пандемия от КОВИД-19, като затваряне на градовете, спазване на социална дистанция, домашна изолация и карантина, задължително носене на маски, ограничаване на социалните събирания и културни мероприятия оказват своето деструктивно влияние върху нашето психично здраве – неминуемо придружено от опасността от заразяване, влошаване на здравето и дори смърт. А световната икономическа криза и политическото напрежение в много страни допринасят за вълната от тревожност и депресия.

Хората се питат: има ли нещо сигурно, непроменимо в този свят? Божието Слово ни дава категоричен отговор: „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост“ (Йеремия 31:3). Има нещо непроменимо в нашия свят и това е Божията любов. Християните много по-рядко страдат от депресия и тревожност, защото са уверени, че каквото и да се случи в живота им, Бог ще бъде до тях в трудните моменти и ще им дава надежда: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек. Но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, за да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

Божията любов, милост и вярност са неизменни. И всички, които вярват в Бога и преживяват новорождение, започват да ги проявяват в живота си. Това важи с особена сила за най-близката човешка връзка: брака. В Посланието към Ефесяните апостол Павел полага основата на тази съкровена връзка: „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Ефесяни 5:2). Любовта е себераздаване за другия.

Семейството е единственото място на земята, където можем изцяло да отдадем себе си на друг човек – дух, душа и тяло. Всички знаем думите на най-възвишения и необясним брачен закон от Битие: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“ (Битие 2:24). Една плът! Или иначе казано едно цяло, както църквата. Това означава, че съпругата отдава себе си изцяло на съпруга си, и той – на съпругата си. Това е себеотдаване – вечна любов!

Правилната представа за истинската любов е решаваща, за да имаме дълготраен, стабилен и щастлив брак. Вашата представа за любовта определя колко стабилен ще бъде бракът ви. Например ако семейна двойка има проблеми в брака, техните взаимоотношения зависят изцяло от представата им за любовта.

– Ако мислят, че любовта е само чувство, което идва и си отива и те нямат никакъв контрол върху него, какъв ще е изходът от техния брак? „Вече не те обичам. Тук пътищата ни се разделят. Сбогом…“. Последиците: наранени чувства, нещастни деца, скарани роднини и т.н.

– Ако те смятат, че любовта включва не само чувства, но и вярност, търпение, загриженост, те най-вероятно ще потърсят начини да разрешат проблемите.

Библейската представа за любовта включва не само нежните чувства, но и принципът на себеотрицанието: да правя всичко възможно за щастието на другия.

Любимото ми определение за любовта се намира в Свещеното Писание, 1 Послание към коринтяните, 13 глава, главата на любовта:

„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8).

Тук любовта е представена като принцип на действие. Любовта прави винаги най-доброто за обекта на любовта. Любовта е ПРИНЦИП. Тя не е мимолетно чувство, въпреки че включва много чувства с много нюанси. Но основната характеристика на любовта е, че тя е принцип, решение да правим най-доброто за другия. Ще цитирам Елън Уайт: „Превъзходството и ценността на чистата любов се състоят в нейната способност да върши добро и нищо друго освен добро“ (Елън Уайт, „Ум, характер, личност“, кн. 2, с. 81, 82).

Ако любовта, освен чувство, е също и себеотрицателен принцип на действие, който се изразява в решението да правим най-доброто за любимия, тогава наистина има надежда бракът ни да оцелее „в добро и зло, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели“. Да бъде място на вечна любов.

Каква е твоята представа за любовта? Това ще определи колко стабилен ще бъде бракът ти.

Ще ви разкажа за една такава любов, безусловна. Има един от малките пророци в Стария завет, който се оженил за леката жена Гомер. Знаете ли кой е той? Осия. Тя била много красива. Родили им се три чудесни деца. Но Гомер не проявявала особен интерес към тях и съвсем скоро напуснала дома си и се отдала на разврат. Всеки съпруг в това положение би бил в правото си да се откаже от такава жена. Не и Осия. В сърцето му горяла любов, подобна на Божията любов към нас – грешниците, която не позволява на Бога да ни унищожи завинаги.

Осия я търсил навсякъде, докато я открил в ужасен бардак, с окъсани дрехи и гладна. Въпреки настойчивите му молби тя не тръгнала с него, дори не искала да приеме нищо от него. Тогава той отишъл и купил дрехи и храна и тайно ги дал на мъжа, с когото тя живеела. Минало доста време, но тя все не се връщала. Един ден, обаче, като минавал край един пазар за роби, я видял. Била отслабнала, грозна и сбръчкана. Но това, което виждали очите, било удавено в бликналата  от сърцето любов. Той се втурнал и я откупил. И когато всички очаквали да я заплюе и обсипе с удари, Осия я прегърнал, целунал и отвел като царска невеста в дома си.

Според Библейската психология бракът е връзка за цял живот, която носи на мъжа и жената не само страст, нежни чувства, сексуално общуване, но и сигурност, надеждност, отговорност. Единствената причина за раздяла и развод е изневярата, както ни съветва нашият Господ Исус Христос: „Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства“ (Матей 5:32). А при друг случай призовава: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва“ (Матей 19:6).

Има обаче случаи, когато раздялата е вариант, за да се реши някакъв сериозен и застрашаващ живота проблем в брака – например домашно насилие. Но в повечето случаи проблемите в брака могат да се решат, ако и мъжът, и жената молят за Божията помощ да имат истинска любов към другия.

Завършвам с призива на апостол Павел: „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас“ (Ефесяни 5:2).

Йорданка Дейчева, психолог