ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ ЗАПОЧВА СЕГА

Възкресението на Исус бе пример за окончателното възкресение на всички, които спят в Него.

Той (християнинът) може да умре; но животът на Христос е в него и при възкресението на праведните ще възкръсне за нов живот.

„В Него бе животът; и животът бе виделина за човеците.“ Животът, споменат тук, не е физическият живот, а безсмъртният, който е изключителна собственост на Бога. Словото, Което беше у Бога и Което беше Бог, имаше този живот. Физическият живот е нещо, което всеки отделен човек получава. Той не е вечен или безсмъртен; понеже Бог Животодателят, си го взема отново. Човек няма никакъв контрол над живота си. Но животът на Христос не беше назаем. Никой не може да Му вземе този живот. „Аз давам живота Си” – каза Той. В Него бе животът, първоначалният, иманентният, не унаследеният. Този живот не се унаследява в човека. Той може да се притежава единствено чрез Христос.

Докато носеше човешко естество, Той (Христос) беше зависим от Всемогъщия за Своя живот. В Своето човешко естество Той се хвана здраво за Божественото естество; това всеки член на човешкото семейство има привилегията да направи.

Ако се покаем за беззаконието си и приемем Христос като Животодател ставайки едно с Него, нашата воля бива доведена в хармония с Божествената. Така ние ставаме участници в Христовия живот, който е вечен. Наследяваме безсмъртие от Бога, като приемаме Христовия живот, понеже в Него обитава всичката пълнота на Божеството в плът. Този живот е резултат от тайното сътрудничество и съдействие на Божественото и човешкото.

Христос стана една плът с нас, за да можем и ние да станем един дух с Него. Именно чрез свойството на този съюз ще можем в действителност да излезем от гроба – не просто като изява на Христовата сила, но понеже чрез вяра Неговият живот е станал наш. Онези, които виждат Христос в истинския Му характер и Го приемат в сърцето си, имат вечен живот. Именно чрез Духа Христос живее в нас; а Божият Дух, приет в сърцето чрез вяра, е началото на вечния живот.