ВИДИМА И ЗАСТЪПНИЧЕСКА МОЛИТВА НА ЙОВ

Йов 1:5  И не само, че бил във всичко най  — образцов и авторитетен, но бил „човек добър и праведен и богобоязлив и отбягващ злото”. Неговата молитва е била видима надлъж и на шир защото в ранното утро, когато  започвал да се издига висок стълб от огън и дим, всички знаели, че Йов е запалил огньовете на своите олтари и се моли Богу. По онова време такъв е бил обичаят на святите хора. Библията ни осведомява, че утринната молитва на Йова била посветена на неговите синове и дъщери, за чието преуспяване Йов  усърдно се молил Богу. Децата му били пораснали  и живели далеч от него, но заради тях Йов „ставаше сутринта рано, принасяше всесъжения по броя  на всички тях, защото – казваше той – може би да са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Така правеше Йов всеки път”. И додето се раждало слънцето, стълбът от дим и пламъци, издигащ се високо, отнасял към небето и Неговите молитви.

Патриархът Йов се молил Богу и в дни на радост и щастие, молил се и в дни на мъка и печал; молил се когато бил на върха на своето благоденствие и когато бил в най – голямо утеснение – когато бил хвърлен в огъня на най – тежки изпитания – за проверка на силата на вярата му и на правдата му –  когато му било отнето всичко, което притежавал на този свят; но молитвата никой не могъл да му отнеме. С пълен мир и непоколебима вяра, в един от най – тежките моменти на живота си, паднал на колене с благодарствена молитва към Бога. Йов 1:21,22.

От всичко това ние научаваме, ЧЕ ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ МОЛИТВИ, записани в Библията, е била родителска, посредническа, молитва за примирение. На колко много молитви на хората Бог е слагал своя подпис за помилването им, отменяйки изпълнението на заслужена смъртна присъда и изличавал тежките им грехове. Молитвата е наистина голяма сила в ръцете на човека, защото тя разтваря най – великата врата на Небето – Божието сърце.

Божиите чада от древността не са чели молитвите си от молитвеници, защото тогава не съществували такива, нито пък са им били нужни молитвеници, защото любовта моли, тя не чете и никакъв рецитал не може да изрази топлината на едно сърце, когато издига към Бога своя молитвен глас. Мат. 6:7,8.

Ако някой има незначителен раков тумор и хирургът каже: „Единственото нещо, което ще спаси вашият живот е операцията”. Какво бихте помислили за този болен, ако откаже? Вие бихте счели такъв човек за крайно неразумен. Въпреки това, когато божественият хирург идва и иска да отстрани любими грехове от нашия живот, за да ни спаси, мнозина от нас не се решават на тази духовна операция.

Да подхранваме познат грях и в същото време да очакваме отговор от Бога е все едно да отрежем телефонната жица и същевременно да се опитваме да телефонираме на същия телефон. Грехът прекъсва връзката с небето, защото молитвата е сътрудничене с Бога, а грехът е работене срещу Бога.

Бихте ли помолили така: „Господи, вземи моето сърце, защото аз не мога да ти го дам, и когато го имаш опази го, защото аз не мога спаси ме въпреки моето немощно и безпомощно аз.”

„Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Як. 5:16). Настойчивата и конкретната молитва издейства много нещо за слава на Бога.