Вариацията е термин, използван в генетиката, и означава “ видоизменение “. Това генетично събитие е причина представителите на един и същи животински вид или на една и съща група да притежават различни характерни особености. Например всички хора по света са носители основно на една и съща генетична информация, но някои имат тънки очни цепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък са ниски, всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тази генетична информация.

Еволюционистите обаче се опитват да представят вариациите, съществуващи в даден вид, като доказателство за теорията. Всъщност вариациите не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищо друго освен един резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация и не прибавят никакви нови характеристики към нея.

Вариациите винаги са в рамките на генетичната информация. В генетиката тази граница се нарича “генен басейн“. Всички характеристики, съдържащи се в генния басейн на даден вид, в зависимост от вариациите могат да се проявят по различен начин. Например в резултат на вариация в един тип влечуги могат да се появят видове, които имат сравнително дълги тела или къси крака – както за дългите, така и за късите крака съществува информация в генния басейн на влечугите. Вариациите обаче не превръщат влечугите в птици, като им прибавят крила или пера или като променят техния метаболизъм. Такава промяна изисква увеличаването на генетичната информация на живия организъм, което от своя страна при вариациите е абсолютно невъзможно.

Дарвин не е бил наясно с този факт, когато е формулирал своята теория. Той е мислел, че вариациите нямат никакво ограничение. В една статия, която пише през 1844 година, той казва:

“Много (по-голямата част) от авторите смятат, че вариацията има някакви граници, но не мога да открия нито един факт, на който това вярване се основава “.

В “Произходът на видовете“ той представя различни примери на вариации като най-важното доказателство за неговата теория. Например според Дарвин животновъдите, които отглеждат различни видове едър рогат добитък, за да могат да създадат такива видове, които да дават повече мляко, трябва в крайна сметка да ги превърнат в други видове. Схващането на Дарвин за “безгранична вариация“ най-добре проличава в следното изречение от книгата му “ Произходът на видовете “:

“Аз не виждам никакви пречки една порода мечки чрез естествен отбор да придобие все повече и повече водни навици, все повече и повече да разшири устата си, докато накрая не се получи едно толкова огромно същество като кита “.

Причината Дарвин да дава толкова пресилен пример е примитивното разбиране на науката по онова време. Науката на 20-ти век обаче е постулирала принципа за “генетичната стабилност“ (genetic homeostasis), базиран на резултатите от експерименти извършени върху живи организми. Този принцип излага становището, че всички опити за чифтосване, извършени с цел придобиването на нови вариации, са неубедителни, и че съществуват строги бариери между различните видове живи организми. Това означава, че е абсолютно невъзможно животновъдите да превърнат кравите в друг вид като правят различни вариации между тях, както Дарвин твърди.