‘ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДАТА МУ’ – Част 1

“А когато се роди Исус във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод,ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим и казаха: Где е юдейският Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.”Мъдреците от Изток бяха философи. Те принадлежаха към голяма и влиятелна класа, в която влизаха хора от благородно потекло, притежаващи много от богатството и знанието на своята нация. Сред тях имаше мнозина,които злоупотребяваха с доверието на хората. Но други бяха честни мъже,които изследваха знаците на Провидението в природата и бяха уважавани поради почтеността и мъдростта си. Такива бяха мъдреците, които дойдоха при Исус.Мъдреците бяха видели в небесата тайнствена светлина в нощта, когато Божията слава заля Витлеемските хълмове. Когато светлината угасна, появи се лъчиста звезда, която се носеше из небето. Това не бе нито някоя от познатите звезди, нито планета и този феномен събуди най-остър интерес.Звездата представляваше група блестящи ангели в далечината, но мъдреците не знаеха това. Все пак останаха с впечатлението, че тя има особено значение за тях. Съветваха се със свещеници и философи и изследваха свитъците на древните Писания. В пророчеството на Валаам се казваше: “Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил” ( Числа;24:17).Мъдреците бяха приели светлината на изпратената от Небето истина; сега тя ги огряваше с още по-ярки лъчи. Чрез сънища бяха наставени да отидат и да потърсят новородения Княз.Както Авраам тръгна с вяра в отговор на Божия зов, “без да знае къде отива” ( Евр.;11:8), и както Израил последва чрез вяра облачния стълб към Обещаната земя, така и тези езичници тръгнаха да намерят обещания Спасител. Страните от изток притежаваха изобилие от скъпоценности и мъдреците не потеглиха на път с празни ръце. Обичай бе да се поднасят подаръци в знак на уважение към княз или други
високопоставени лица. Най-богатите дарове, които имаше тази земя, бяха взети, за да се поднесат на Този, чрез Когото трябваше да се благословят всички земни родове. Необходимо бе да се пътува нощем, за да се водят по звездата, но за да им мине по-бързо времето, пътниците си повтаряха народни сказания и пророчества за Този, Когото търсеха. “И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха.” Зад унижената външност на Исус те разпознаха присъствието на Божеството. Отдадоха Му сърцата си като на свой Спасител и тогава Му принесоха своите дарове – “злато, благовония и миро”. Каква вяра! За мъдреците от Изток можеше да се каже, както и по-късно за римския стотник: “Нито в Израил съм намерил толкова вяра” (Матей8:10). Мъдреците не бяха разбрали какво възнамеряваше да стори Ирод на Исус.Когато постигнаха целта на пътуването си, те се приготвиха да се върнат в Ерусалим, за да разкажат на царя за успеха си. Но в сън получиха Божествена вест да не осъществяват повече никакви контакти с него. Избягвайки Ерусалим, те тръгнаха към родината си по друг път.