ВИЖДАМЕ ТОВА, КОЕТО ВЯРВАМЕ
Ние не виждаме нещата, каквито са—ние виждаме нещата, каквито сме. Твоят мозък определя какво виждаш. Перцепцията стои в основата на всичко, което мислим, вършим, знаем, твърди невроученият Beau Lotto. Твоята перцепция (възприятие) за някого или нещо е като какъв го възприемаш—какво мислиш и чувстваш за него, както и впечатлението, което имаш за него. Ето защо ние виждаме (в себе си, в другите и в обстоятелствата на живота) това, което вярваме. В типичния случай мозъкът отчита негативната информация по[1]бързо, отколкото положителната, за да приоритезира и така да осигури оцеляване. Това се нарича „негативен уклон“ и обяснява защо често става така, че запомняме по-лесно лошите, отколкото положителните преживявания. По причина на тази наклонност някои лесно развиват прекалено безпокойство или депресия, ако не се тренират да се фокусират върху доброто в живота си и да практикуват благодарност и успокояващи дейности (проучвания, проведени от John Cacioppo, Ph.D., по-късно в Ohio State University и в момента в University of Chicago).
Битката за твоя ум (biblebg.com)