ВИЖДАЩИТЕ

По път за вкъщи тази сутрин, видях тази двойка и ми се напълни душата. Бяха тръгнали на някъде. Двойка влюбени – но някак различни. Тя се смееше щастливо, кокетно, сгушена в него, милваше го, говореше му. Той я слушаше с внимание. Разменяха си ласки, докосвания, думи… Всичко – но без погледи.

После разбрах защо бяха различни. Видях сгънатите бели бастуни в скутовете им. И това ме разтърси емоционално до основи… излъчваха такова щастие и се гледаха с такава любов – онези, които никога не бяха се виждали… !?

А ние, зрящите, се гледаме и не се виждаме – дни и нощи, години, животи. И наблюдаваме излъчващите щастие, с най-безизразните очи, заети със собственото си отегчение от всичко видимо. В света на тъмнината има толкова светлина, която ще остане невидима за нас, виждащите. Там греят само истинските неща !

~Георги Начев