В началото на 1750 година известният по онова време ан­глийски хирург Джон Тейлър посетил болният Йохан Себастиан Бах в Лайпциг. Композиторът имал проблеми със зрението и се нуждаел от спешна операция. Но, за съжаление, операцията била неуспешна и големият музикант ослепял напълно. Но той приел спокойно тежкия удар. Нещо повече, благодарил на Бога за всичките, подарени от Него 65 години живот, в които успял да Го възпее с творбите си. С много любов за него се грижела съпругата му Магдалена. Неотлъчно до Бах стоял и неговият ученик и зет Кристоф Алтникол. В това състояние композито­рът продиктувал на своя зет музиката на последното си произ­ведение „Пред Твоя престол заставам“.

Но няколко седмици по-късно станало чудо. Без лекарства и лечение, без хирургическа намеса изведнъж Бах прогледнал. Видял отново небето, слънцето, децата, жена си, своя верен зет, както и голямата червена роза, поставена от Анна Магдалена до леглото му. Композиторът знаел, че това чудо е последната Божия милост за живота му.

Той казал тихо:

– Магдалена, там където отивам, ще видя много по-красиви багри и ще чуя най-дивната музика, музиката, за която тук само сме бленували. Очите ми ще видят моя Господ…