ВИНАГИ ЗИМА

Някои членове на семейството, чакат с нетърпение да отидат на ски, други не очакват с нетърпение зимата. Когато завалят първите снежинки, веднага започват да смятат колко месеца остават до края на зимата.

Представете си измисления свят на Нарния от К.С. Луис, където в продължение на сто години винаги е зима. Студено и хлъзгаво – без надежда, че ще дойде пролет, която ще изтрие спомените за ледените температури и натрупания сняг. Но най-лошото от всичко в Нарния е това, че никога няма Рождество Христово. Винаги е зима, а никога не идва Рождество Христово! За мен най-добрата част от зимата е очакването, вълнението и чудото на Рождество. Животът е мрачен, когато няма какво да очаквате.

Има хора, чиито души са заключени в постоянна зима. Трудностите на живота са замразили сърцата им. Разочаровани от него, те откриват, че всеки ден е пълен с отчаяние. „Вечер може да влезе плач да пренощува”, ни казва псалмопевецът, „а на сутринта иде радост” (Псалом 30:5). В най-тъмните моменти от живота ни Бог копнее да превърне плача ни в ликуване (cт.11).

Давид пише: „Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми” (Псалом 94:19). Ако извикаме към Бога, когато се намирате в своята „зима”, ще опитаме радостта на Рождество, която Христос дава днес. 

“Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост.” Псалом 30:5 

ИСУС МОЖЕ ДА ОБЪРНЕ НАШАТА СКРЪБ В РАДОСТ.