Пандемията H1N1 насочи вниманието на света към вирусите. Вирусите са живи организми, които се нуждаят от приемник, за да оцелеят и впоследствие да причинят опустошение. В някои случаи вирусът може да присъства много години без дори приемникът да знае за това. През това време може да причини огромни щети. Ако го отделите от приемника, той няма възможност да се развива и обикновено умира.

По подобен начин грехът се нуждае от приемник, за да живее.

Самите грехове като гордост, алчност, гняв и себичност са просто думи. Но когато грехът намери прием в човешка душа, той действа докато приемникът е жив, за да го унищожи.

Благодарение на Исусовата жертвена смърт на кръста, християните са „освободени от греха”. (Рим. 6:18) Въпреки че все още съгрешаваме, Святият Дух, Който живее в нас, ни помага да се съпротивим на този „вирус грях”, похотта на плътта (Галатяни 5:16). Апостол Йоан ни казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него”. (I Йоан 3:9) Сега ходим като разчитаме на Святия Дух и един ден ще застанем „непорочни в радост пред [Неговата] слава”. (Юда 24)

Не е ли това голямо насърчение за нас, когато днес излизаме в този свят, инфектиран от „вируса” на греха?  

„Освободени от греха, станахте слуги на правдата.“      Римляни 6:18 

ГРЕХЪТ Е БОЛЕСТТА, ХРИСТОС Е ЛЕКАРСТВОТО.