ВИТЕЗДА И СИНЕДРИОНЪТ
“А в Ерусалим, близо до Овчата порта се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда,… От време на време водите на този басейн се раздвижваха и бе разпространено вярването, че това е резултат от свръхестествена сила и който пръв стъпи в басейна след раздвижването на водата, ще бъде излекуван, каквато и да е болестта му.” КВ – 110 стр.
“Стотици болни посещаваха това място, но тълпата бе толкова голяма, че когато водата се раздвижваше, всички се втурваха напред и стъпкваха по-слабите мъже, жени и деца. Мнозина не можеха и да се доближат до водите, а някои, едва достигнали до края на басейна, умираха.” КВ – 110 стр.
“Исус бе отново в Ерусалим. Вървейки сам, явно размисляйки и молейки се, дойде до басейна. Видя окаяните страдалци да очакват единствената си възможност за излекуване. Той пожела да използва Своята сила, за да излекува всеки болен, но бе събота.” КВ – 110 стр.
“Но Спасителят съзря един случай на крайно нещастие. Това беше безпомощен мъж, парализиран от 38 години. Неговата болест в голяма степен бе резултат от собствения му грях и хората я смятаха за наказание от Бога. Сам и без приятели, чувствайки се отделен от Божията милост, този страдалец бе прекарал дълги години в мъчение.” КВ – 110 стр.
“Болният лежеше върху своята постелка и от време на време вдигаше глава, за да погледне към басейна, когато едно мило състрадателно лице се наведе над него и думите: “Искаш ли да оздравееш?”, привлякоха вниманието му. Надежда проблясна в сърцето му. Почувства, че този човек може да му помогне по някакъв начин. ” КВ – 110,111 стр.
“Исус не попита този страдалец дали вярва в Него. Просто каза: “Стани, вдигни постелката си и ходи!” Но вярата на човека се хвана за тези думи. Всеки нерв и мускул се изпълниха с нов живот и целебно действие се вля в схванатите му крайници. Без да се съмнява, насочи волята си да се подчини на Христовата заповед и всичките му мускули се отзоваха на това желание. Скачайки на крака, той се почувства здрав.” КВ – 111 стр.
“Исус не му бе дал уверение за Божествената Си сила. Човекът можеше да се усъмни и би загубил единствената си възможност да се излекува. Но повярва на Христовото слово и действайки според него, получи сила.” КВ – 111 стр.
“Чрез същата вяра и ние можем да бъдем излекувани духовно. Чрез греха сме се отделили от живота на Бога, душите ни са парализирани, не сме по-способни сами да живеем свят живот, отколкото инвалидът бе в състояние да ходи. ” КВ – 111 стр.
“Нека тези отчаяни борци погледнат нагоре. Спасителят се навежда над изкупените с кръвта Си, казвайки с неизразима нежност и състрадание: “Искаш ли да оздравееш?” Той те кани да оздравееш и да получиш мир. Не чакай да почувстваш, че си оздравял, повярвай на словото Му и то ще се изпълни. ” КВ – 111 стр.
“Постави волята си на страната на Христос, пожелай да Му служиш и като действаш според Неговото слово, ще получиш сила. Какъвто и да е злият навик, главната страст, която чрез дълго задоволяване е обвързала и душа, и тяло, Христос може и копнее да те освободи. Той ще даде живот на душата, “която е мъртва чрез вашите престъпления и грехове” ( 2:1 Еф. 2:1).” КВ – 111 стр.
“Излекуваният паралитик се наведе да вдигне постелката си, която се състоеше само от една рогозка и одеало; и като се изправи отново, радостно се огледа наоколо, търсейки Избавителя си. Но Исус се бе изгубил в тълпата… Срещна някои от фарисеите и веднага им разказа за излекуването си. Учуди го студенината, с която изслушаха разказа му.” КВ – 111 стр.
“Евреите бяха извратили закона до такава степен, че го бяха превърнали в робия. Безсмислените им изисквания бяха станали пословични сред другите народи, а съботата особено бяха обградили с всякакви безсмислени ограничения. Тя не беше радост за тях, свята на Господа и почитаема. Книжниците и фарисеите бяха направили пазенето – непоносимо бреме.” КВ – 112 стр.
“На евреин не бе позволено да пали огън, нито дори свещ в събота. Поради това те зависеха от езичниците за много услуги, които техните правила им забраняваха да извършват сами…Но Бог не е дал заповеди, които да не могат да се спазват от всички. Неговият закон не одобрява безсмислените или егоистични ограничения.” КВ – 112 стр.
“В храма Исус срещна човека, когото бе излекувал. Той бе дошъл да донесе принос за грях и благодарствена жертва за голямата милост, която бе получил. Намирайки го сред поклонниците, Исус се остави да бъде разпознат, като изрече предупредителните думи: “Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.” КВ – 112 стр.
“Христос дори в Ерусалим печелеше влияние сред народа, по-голямо от тяхното (на книжниците и фарисеите). Множествата, които не се интересуваха от празните словоизлияния на равините, бяха привлечени от Неговото учение. Те можеха да разберат думите Му и сърцата им бяха стоплени и утешени. Той им разкриваше Бога не като отмъстителен съдия, а като нежен Баща и отразяваше Неговия образ.” КВ – 112 стр.
“И проповедта Му, и делата Му на милост разрушаваха потисническата сила на старите традиции и на човешките наредби. Представяха Божията любов в нейната неизчерпаема пълнота.” КВ – 112 стр.
“Хората се събираха около Христос. Възприемчивите им сърца приемаха уроците на любов и милосърдие, предпочитаха ги пред скованите церемонии, изисквани от свещениците. Ако свещениците и равините не се бяха противопоставили, Христовото учение щеше да извърши такава реформация, каквато светът никога не е виждал. ” КВ – 112 стр.
“Сатана активизира силите си,… Скоро след като се бе оттеглил от конфликта в пустинята, той свика на съвет своите верни ангели. Разви плановете си за това, как още повече да заслепява умовете на еврейския народ, за да не може той да признае своя Изкупител. Планира да действа чрез човешките си служители в религиозния свят, като вложи в тях собствената си вражда против Защитника на истината.” КВ – 113 стр.
“Исус бе дошъл да “възвеличи закона и да го направи почитаем” (Исая 42:21). Той се стремеше не да намали, а да издигне неговото достойнство… Бе дошъл да освободи съботата от отегчителните изисквания, които я правеха по-скоро проклятие, отколкото благословение.” КВ – 113 стр.
“Тази бе причината, поради която Той избра съботния ден, за да извърши лекуването във Витесда… Зад всяка постъпка в Христовия живот на земята се криеше мъдра цел. Всичко, което вършеше, бе важно и предназначено за поучение.” КВ – 113 стр.
“Измежду страдащите в къпалнята Той използва Своята лечителна сила над най-тежкия случай и поиска от човека да пренесе постелката си през града, за да оповести великото дело, извършено над него. Това щеше да повдигне въпроса какво е законно да се върши в събота, да Му даде повод да осъди ограниченията на евреите, свързани с Господния ден, и да обяви техните традиции за невалидни.” КВ – 113 стр.
“Исус заяви на евреите, че в съботен ден е законно да се облекчават страдания и болки. Този вид работа беше в съгласие със службата на Божиите ангели, които се движат постоянно между небето и земята, за да са в услуга на страдащото човечество.” КВ – 113 стр.
“Исус заяви: “Отец Ми работи досега, и Аз работя.”… Трябва ли Бог да забрани на слънцето да изпълнява своята служба в събота и да спре меките си топли лъчи да сгряват земята и да подхранват растителността? Трябва ли системата на световете да остане неподвижна през святия ден? Трябва ли да заповяда на потоците да не напояват полята и горите и морските вълни да спрат своя безкраен прилив и отлив? Трябва ли пшеницата и царевицата да прекъснат своя растеж и узряващият грозд да забави своето зачервяване? Трябва ли дърветата и цветята да не напъпват, нито да цъфтят в събота? ” КВ – 113,114 стр.
“Но и човекът има да върши известна работа в този ден. На необходимостите на живота трябва да се обръща внимание, болните трябва да се гледат и нуждите на нуждаещите се да се задоволяват.” КВ – 114 стр.
“Няма да се смята за невинен онзи, който е небрежен, когато може да облекчи болки в съботен ден. Божият свят почивен ден е направен за човека, така че всички дела на милост са в пълно съгласие с неговото предназначение. Бог не желае Неговите чада да страдат нито час от болка, която може да се облекчи в събота или в който и да е друг ден.” КВ – 114 стр.
“Но както Бог спря Своята творческа работа и си почина в събота и я благослови, така и човекът трябва да преустанови заниманията на своя всекидневен живот и да посвети святите часове за здравословна почивка, за богослужение и за святи дела.” КВ – 114 стр.
“…Божият Син беше подчинен на волята на Отца и зависим от Неговата сила. Христос беше така освободен от личното Аз, че не правеше никакви планове за Себе Си. Той приемаше плановете, които Бог имаше за Него и които Отец Му разкриваше от ден на ден. Така и ние трябва да сме зависими от Бога, за да се осъществява в живота ни Неговата воля.” КВ – 115 стр.
“…Христос, истинският храм на Бога, оформяше всяка подробност от Своя земен живот в съгласие с Божия идеал… Така и нашите характери трябва да се изграждат “в Духа за Божие обиталище” ( 2:22 Еф. 2:22). И ние трябва да правим всичко според образеца, според Този, Който пострада за нас и ни остави пример, за да следваме по Неговите стъпки” КВ – 115 стр.
“Христовите думи ни учат, че ние трябва да се чувстваме неразделно свързани с нашия небесен Баща. Каквото и да е положението ни, ние сме зависими от Бога, Който държи съдбините на всички в Своите ръце. Той е определил нашата работа и ни е дал нужните способности и средства, за да я вършим.” КВ – 115 стр.
“Докато подчиняваме волята си на Бога и се уповаваме на Неговата сила и мъдрост, ще бъдем водени по безопасни пътища, за да изпълним определената ни част в Неговия велик план.” КВ – 115 стр.
“Но онзи, който разчита на своята мъдрост и сила, се отделя от Бога. Вместо да работи заедно с Христос, той изпълнява намеренията на врага на Бога и на човека.” КВ – 115,116 стр.
“Скромният Назарянин потвърждава Своето истинско благородство. Той се издига над човешката природа, сваля маската на греха и позора и се открива като почитания Началник на ангелите, Сина Божи, равния на Създателя на Вселената.” КВ – 116 стр.
“Слушателите онемяха. Никой дотогава не бе изговарял такива думи, нито се беше държал с такова царско величие. Неговите слова бяха прости и разбираеми, изясняващи напълно мисията Му, както и дълга на света.” КВ – 116 стр.
“Светът е поверен на Христос и чрез Него Бог предава благословенията Си на падналата раса. Той бе Изкупител както след въплъщението Си, така и преди него.” КВ – 116 стр.
“Когато грехът се появи, вече имаше Спасител. Той е давал живот и светлина на всички и всеки ще бъде съден според мярката на дадената светлина. Този, Който е дал светлината, Който умолява човека най-нежно и се старае да го върне от греха към святост, е и Ходатай, и Съдия.” КВ – 116 стр.
“Още от започването на великата борба на небето сатана е поддържал своята кауза с измама, а Христос е работил, за да открие неговите планове и да сломи силата му. Той е, Който през всичкото това време се е разправял с измамника и се е опитвал да изтръгне от ръцете му пленените души.” КВ – 116 стр.
“Той е, Който ще съди всяка душа. Бог “Му е дал власт да извършва и съдба, защото е Човешкият Син.” Защото е вкусил дори и от утайката на човешките страдания и изкушения и разбира слабостите и греховете на хората. Защото заради нас е устоял храбро на изкушенията на Сатана и ще постъпи справедливо и нежно с душите, за чието спасение е пролял кръвта Си. Ето за това Божият Син е поставен да извършва съд.” КВ – 116 стр.
“Но Христовата мисия бе не да съди, а да спасява. “Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (3:17 Йоан 3:17).” КВ – 116 стр.
“Във всяка своя страница, независимо дали е история, закон или пророчество, Старозаветните писания излъчват славата на Божия Син. Тъй като бе Божествено постановена, цялата система на юдаизма представляваше едно сбито пророчество за евангелието. За Христос “свидетелстваха всички пророци” (10:43 Деян. 10:43).” КВ – 117 стр.
“Евреите притежаваха Писанията и предполагаха, че чрез познаването на словото имат вечен живот. Но Исус каза: “И нямате Неговото слово постоянно в себе си.” Отхвърляйки Христос чрез Словото Му, те Го отхвърлиха лично. “- И пак вие не искате да дойдете при Мене – каза Той, – за да имате живот.” КВ – 117 стр.
“Исус каза: “Не приемам почест от човеци.” Влиянието и одобрението на Синедриона не бяха неща, които Той желаеше. Не можеше да приеме никаква почит от тяхното одобрение. Той бе облечен в слава и авторитет от Небето. Само да желаеше, ангелите щяха да дойдат да Му отдадат почит и Отец отново би засвидетелствал Неговата Божественост. Но заради самите тях, заради народа, чиито водачи бяха те, Той искаше еврейските управници да прозрат какъв е Неговият характер и да приемат благословението, което дойде да им донесе.” КВ – 118 стр.
“Исус дойде с авторитета на Бога, носейки Неговия образ, изпълнявайки Неговото Слово и търсейки Неговата слава. Но не бе приет от водачите в Израил.” КВ – 118 стр.
“Но учението на Христос не съвпадаше с техните идеи. То бе духовно и изискваше да се пожертва егоизмът. Затова не искаха да го приемат. Не познаваха Бога и за тях гласът Му чрез Христос бе глас на чужденец.” КВ – 118 стр.
“Не се ли повтаря същото и в наши дни? Няма ли и сега мнозина, дори и сред религиозните ръководители, които закоравяват сърцата си против Светия Дух, като правят невъзможно за себе си разпознаването на Божия глас? Не отхвърлят ли Словото Божие, за да пазят собствените си традиции?” КВ – 118 стр.