А в Ерусалим, близо до Овчата порта се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет преддверия. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, които чакаха да се раздвижи водата.” От време на време водите на този басейн се раздвижваха и бе разпространено вярването, че това е резултат от свръхестествена сила и който пръв стъпи в басейна след раздвижването на водата, ще бъде излекуван, каквато и да е болестта му. Стотици болни посещаваха това място, но тълпата бе толкова голяма, че когато водата се раздвижваше, всички се втурваха напред и стъпкваха по-слабите мъже, жени и деца. Мнозина не можеха и да се доближат до водите, а някои, едва достигнали до края на басейна, умираха. Наоколо бяха издигнати сенници за защита на болните от горещината на деня и от студа на нощта. С напразната надежда за облекчение някои прекарваха и нощите в тези преддверия, довлекли се с мъка до края на басейна. И така бе ден след ден. Исус бе отново в Ерусалим. Вървейки сам, явно размисляйки и молейки се, дойде до басейна. Видя окаяните страдалци да очакват единствената си възможност за излекуване. Той пожела да използва Своята сила, за да излекува всеки болен, но бе събота. Множествата отиваха за поклонение в храма и Той знаеше, че това лекуване щеше така да възбуди предразсъдъците на евреите така, че да попречи на делото Му. Но Спасителят съзря един случай на крайно нещастие. Това беше безпомощен мъж, парализиран от 38 години. Неговата болест в голяма степен бе резултат от собствения му грях и хората я смятаха за наказание от Бога. Сам и без приятели, чувствайки се отделен от Божията милост, този страдалец бе прекарал дълги години в мъчение. Когато се очакваше водите да се раздвижат, онези, които съжаляваха неговата безпомощност, го донасяха до преддверията, но в подходящия момент нямаше кой да му помогне. Виждал бе раздвижването на водата, но никога не бе успявал да се придвижи по-нататък от края на басейна. Други по-силни се хвърляха във водата преди него. Той не можеше да се състезава с егоистичната, бореща се тълпа. Непрекъснатите му усилия към тази цел, нетърпението и продължилото разочарование бяха изчерпали и остатъка от последните му сили. Болният лежеше върху своята постелка и от време на време вдигаше глава, за да погледне към басейна, когато едно мило състрадателно лице се наведе над него и думите: “Искаш ли да оздравееш?”, привлякоха вниманието му. Надежда проблясна в сърцето му. Почувства, че този човек може да му помогне по някакъв начин. Но лъчът на надежда скоро изчезна. Спомни си колко често се бе опитвал да достигне басейна и сега имаше малка възможност да доживее, докато водата бъде раздвижена отново. Обърна се настрана уморен и рече: “Господине, нямам човек да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.” Исус не попита този страдалец дали вярва в Него. Просто каза: “Стани, дигни постелката си и ходи!” Но вярата на човека се хвана за тези думи. Всеки нерв и мускул се изпълниха с нов живот и целебно действие се вля в схванатите му крайници. Без да се съмнява, насочи волята си да се подчини на Христовата заповед и всичките му мускули се отзоваха на това желание. Скачайки на крака, той се почувства здрав. Исус не му бе дал уверение за Божествената Си сила. Човекът можеше да се усъмни и би загубил единствената си възможност да се излекува. Но повярва на Христовото слово и действайки според него, получи сила. Чрез същата вяра и ние можем да бъдем излекувани духовно. Чрез греха сме се отделили от живота на Бога, душите ни са парализирани, не сме поспособни сами да живеем свят живот, отколкото инвалидът бе в състояние да ходи. Много хора съзнават своята безпомощност и търсят духовен живот, който да ги доведе до хармония с Бога. Те напразно жадуват да го получат. В отчаянието си извикват: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Нека тези отчаяни борци погледнат нагоре. Спасителят се навежда над изкупените с кръвта Си, казвайки с неизразима нежност и състрадание: “Искаш ли да оздравееш?” Той те кани да оздравееш и да получиш мир. Не чакай да почувстваш, че си оздравял, повярвай на словото Му и то ще се изпълни. Постави волята си на страната на Христос, пожелай да Му служиш и като действаш според Неговото слово, ще получиш сила. Какъвто и да е злият навик, главната страст, която чрез дълго задоволяване е обвързала и душа, и тяло, Христос може и копнее да те освободи. Той ще даде живот на душата, “която е мъртва чрез вашите престъпления и грехове” (Еф. 2:1). Ще освободи пленника на слабостта и нещастието, окован с веригите на греха.