Излекуваният паралитик се наведе да вдигне постелката си, която се състоеше само от една рогозка и одеало; и като се изправи отново, радостно се огледа наоколо, търсейки Избавителя си. Но Исус се бе изгубил в тълпата. Човекът се уплаши, че няма да Го познае, ако Го види пак. Забърза по пътя си с твърда стъпка, като хвалеше Бога и се радваше на току-що получената сила. Срещна някои от фарисеите и веднага им разказа за излекуването си. Учуди го студенината, с която изслушаха разказа му. Свъсили вежди, те го прекъснаха, питайки го защо носи леглото си в съботен ден. Строго му напомниха, че не е законно да носи тежест в Господния ден. В радостта си човекът бе забравил, че е събота, но не се чувстваше виновен, че е изпълнил заповедта на Онзи, Който имаше такава сила от Бога. И отговори смело: “Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи!” Попитаха го кой е направил това, но човекът не можа да каже. Тези управници знаеха добре, че има само Един, способен да извърши такова чудо, но търсеха преки доказателства, че това е Исус, за да могат да Го обвинят като нарушител на съботата. Според тяхното съждение Той не само бе нарушил закона чрез лекуване на болен човек в събота, но бе извършил и светотатство, казвайки му да вдигне постелката си. Евреите бяха извратили закона до такава степен, че го бяха превърнали в робия. Безсмислените им изисквания бяха станали пословични сред другите народи, а съботата особено бяха обградили с всякакви безсмислени ограничения. Тя не беше радост за тях, свята на Господа и почитаема. Книжниците и фарисеите бяха направили пазенето – непоносимо бреме. На евреин не бе позволено да пали огън, нито дори свещ в събота. Поради това те зависеха от езичниците за много услуги, които техните правила им забраняваха да извършват сами. А не се сещаха, че ако тези дела са грешни, грешно ще е и други да ги извършват. Мислеха, че спасението е ограничено само за евреите, а положението на всички други и без това е вече толкова безнадеждно, че не може да стане по-лошо. Но Бог не е дал заповеди, които да не могат да се спазват от всички. Неговият закон не одобрява безсмислените или егоистични ограничения. В храма Исус срещна човека, когото бе излекувал. Той бе дошъл да донесе принос за грях и благодарствена жертва за голямата милост, която бе получил. Намирайки го сред поклонниците, Исус се остави да бъде разпознат, като изрече предупредителните думи: “Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.” Излекуваният бе безкрайно радостен да срещне своя Спасител. Като не знаеше за враждата срещу Исус, той разказа на фарисеите, които го бяха разпитали, че това е човекът, който го е излекувал. “И затова евреите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.” Исус бе доведен пред Синедриона да отговаря за нарушаване на съботата. Ако евреите бяха свободен народ по това време, такова обвинение щеше да послужи за повод да Го предадат на смърт. Но тяхната зависимост от римляните не позволяваше това. Те нямаха власт да издават смъртни присъди и обвиненията против Христос нямаха тежест в римския съд. Но имаше други цели, които се надяваха да постигнат. Въпреки техните усилия да попречат на делото Му, Христос дори в Ерусалим печелеше влияние сред народа, по-голямо от тяхното. Множествата, които не се интересуваха от празните словоизлияния на равините, бяха привлечени от Неговото учение. Те можеха да разберат думите Му и сърцата им бяха стоплени и утешени. Той им разкриваше Бога не като отмъстителен съдия, а като нежен Баща и отразяваше Неговия образ. Думите Му бяха като балсам за ранения дух. И проповедта Му, и делата Му на милост разрушаваха потисническата сила на старите традиции и на човешките наредби. Представяха Божията любов в нейната неизчерпаема пълнота. В едно от най-ранните пророчества за Христос е писано: “Не ще липсва скиптърът от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете Му, докле дойде Сило, и Нему ще се покоряват племената” (Бит.;49:10 Бит. 49:10). Хората се събираха около Христос. Възприемчивите им сърца приемаха уроците на любов и милосърдие, предпочитаха ги пред скованите церемонии, изисквани от свещениците. Ако свещениците и равините не се бяха противопоставили, Христовото учение щеше да извърши такава реформация, каквато светът никога не е виждал. Но за да укрепят собствената си власт, тези водачи решиха да унищожат влиянието на Исус. Неговият разпит пред Синедриона и откритото осъждане на учението Му щяха да спомогнат за това, защото народът още отдаваше голямо уважение на своите религиозни водачи. Осмелилият се да осъди изискванията на равините или да намали товара, който те бяха стоварили върху народа, се обвиняваше не само в светотатство, но и в измяна. На тази основа равините се надяваха да възбудят съмнение спрямо Христос. Представиха Го като човек, който се опитва да отхвърли установените традиции, да раздели хората и да подготви път за пълно подчинение на римляните. Но плановете, които тези равини изработваха така старателно, не произхождаха от съвета на Синедриона. След като не успя да победи Христос в пустинята, Сатана активизира силите си, за да се противопоставя на Неговата мисия и ако е възможно, да я осуетява. Онова, което не успя да извърши пряко и лично, реши да постигне чрез стратегия. Скоро след като се бе оттеглил от конфликта в пустинята, той свика на съвет своите верни ангели. Разви плановете си за това, как още повече да заслепява умовете на еврейския народ, за да не може той да признае своя Изкупител. Планира да действа чрез човешките си служители в религиозния свят, като вложи в тях собствената си вражда против Защитника на истината. Искаше да им повлияе да отхвърлят Христос, за да направи живота Му колкото е възможно по-горчив, като се надяваше да Го обезкуражи в Неговата мисия и водачите на Израил станаха инструменти на Сатана в борбата против Спасителя.