Исус бе дошъл да “възвеличи закона и да го направи почитаем” (Исая 42:21). Той се стремеше не да намали, а да издигне неговото достойнство. Свещеното писание казва: “Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята” (Исая 42:4). Бе дошъл да освободи съботата от отегчителните изисквания, които я правеха по-скоро проклятие, отколкото благословение. Тази бе причината, поради която Той избра съботния ден, за да извърши лекуването във Витесда. Можеше да излекува този болен човек и в друг ден от седмицата или пък можеше да го излекува, без да го кара да носи постелката си. Но това не би Му дало желаната възможност. Зад всяка постъпка в Христовия живот на земята се криеше мъдра цел. Всичко, което вършеше, бе важно и предназначено за поучение. Измежду страдащите в къпалнята Той използва Своята лечителна сила над най-тежкия случай и поиска от човека да пренесе постелката си през града, за да оповести великото дело, извършено над него. Това щеше да повдигне въпроса какво е законно да се върши в събота, да Му даде повод да осъди ограниченията на евреите, свързани с Господния ден, и да обяви техните традиции за невалидни. Исус заяви на евреите, че в съботен ден е законно да се облекчават страдания и болки. Този вид работа беше в съгласие със службата на Божиите ангели, които се движат постоянно между небето и земята, за да са в услуга на страдащото човечество. Исус заяви: “Отец Ми работи досега, и Аз работя.” Всички дни са Божии, в които Той провежда Своите планове за човечеството. Ако тълкуванието, което евреите даваха на закона, бе право, тогава грешката бе у Бога, защото Неговата работа, откакто е поставил основите на земята, е да оживява и да поддържа всяко нещо. Тогава Този, Който одобри делото Си и постанови съботата като паметник за завършването му, би трябвало да преустанови Своята работа и да прекрати безкрайно установения във всемира ред. Трябва ли Бог да забрани на слънцето да изпълнява своята служба в събота и да спре меките си топли лъчи да сгряват земята и да подхранват растителността? Трябва ли системата на световете да остане неподвижна през святия ден? Трябва ли да заповяда на потоците да не напояват полята и горите и морските вълни да спрат своя безкраен прилив и отлив? Трябва ли пшеницата и царевицата да прекъснат своя растеж и узряващият грозд да забави своето зачервяване? Трябва ли дърветата и цветята да не напъпват, нито да цъфтят в събота? В такъв случай хората биха били лишени от плодовете на земята и от благословенията, които правят живота желан. Необходимо е природата да продължава своя неизменен път. Бог не може нито за момент да отдръпне ръката Си, иначе човекът би загинал. Но и човекът има да върши известна работа в този ден. На необходимостите на живота трябва да се обръща внимание, болните трябва да се гледат и нуждите на нуждаещите се да се задоволяват. Няма да се смята за невинен онзи, който е небрежен, когато може да облекчи болки в съботен ден. Божият свят почивен ден е направен за човека, така че всички дела на милост са в пълно съгласие с неговото предназначение. Бог не желае Неговите чада да страдат нито час от болка, която може да се облекчи в събота или в който и да е друг ден. Божиите задължения са много по-големи в събота, отколкото в другите дни. Тогава Неговите чада изоставят всекидневните си дейности и прекарват времето си в размисъл и поклонение. В събота те измолват от Бога много повече блага, отколкото в другите дни. Те изискват Неговото специално внимание. Изпросват Неговите най-големи благословения. Бог не чака да мине съботата, та тогава да изпълни тези молби. Небето работи непрестанно. Така и хората не трябва да престават да вършат добро. Съботата не е предназначена да се прекарва в безполезно бездействие. Законът забранява да се върши светска работа в Божия почивен ден. Трудът, чрез който се изкарва прехраната, трябва да спре. Забранена в този ден е и всяка работа за светски удоволствия или печалби. Но както Бог спря Своята творческа работа и си почина в събота и я благослови, така и човекът трябва да преустанови заниманията на своя всекидневен живот и да посвети святите часове за здравословна почивка, за богослужение и за святи дела. Излекуването на болния беше в пълно съгласие със закона. То прослави съботата. Исус заяви, че има еднакви права с Бог Отец и че работата, която Той върши на земята, е еднакво свята и по характер една и съща с тази, която Отец върши на небесата. Но това още повече разпали яростта на фарисеите, защото според тях Той не само че бе нарушил закона, а и се бе приравнил с Бога, като Го бе нарекъл Свой Отец (виж Йоан 5:185:18 ).