Цялата еврейска нация наричаше Бога свой Отец, затова евреите не биха се разярили толкова много, ако Христос се беше представил като намиращ се в същата връзка с Бога. Но те Го обвиниха в богохулство, показвайки, че са схванали претенцията Му да нарича Бога Свой Отец в най-висшия смисъл на думата. Тези Христови противници нямаха аргументи да се противопоставят на истините, които Той искаше да втълпи в умовете им. Те цитираха само своите обичаи и традиции, а те се оказваха твърде слаби и безполезни, в сравнение с привежданите от Исус аргументи от Божието слово и от безспирния ход на природата. Ако равините желаеха изобщо да получат светлина, те щяха да се убедят, че Исус говори истината. Но отбягваха аргументите, които Той привеждаше по отношение на съботата и търсеха начин да възбудят омраза срещу Него, тъй като твърдеше, че е равен на Бога. Яростта на управниците не познаваше граници. Ако не се бояха от народа, свещениците и равините биха убили Исус на място. Но чувствата на народа бяха на Негова страна. За мнозина Той беше Приятелят, излекувал болестите и облекчил мъките им и те оправдаваха излекуването на болния от Витесда. Така за известно време водачите трябваше да задържат омразата си. Исус отхвърли обвинението в богохулство. “Властта – каза Той, – с която върша тези дела, за които Ме обвинявате, идва от това, че съм Божи Син, едно с Него по естество, по воля и по намерение. Във всичките Негови дела на творение и провидение Аз Му съдействам.” “- не може Синът да върши от само Себе Си нищо освен това, което вижда да върши Отец.” Свещениците и равините укоряваха Божия Син за делото, което Той бе изпратен да извърши на този свят. Чрез греховете си те се бяха отделили от Бога и в гордостта си действаха независимо от Него. Смятаха се достатъчно разумни да се справят с всичко и не чувстваха нужда от един по-възвишен разум, който да направлява постъпките им. Но Божият Син беше подчинен на волята на Отца и зависим от Неговата сила. Христос беше така освободен от личното Аз, че не правеше никакви планове за Себе Си. Той приемаше плановете, които Бог имаше за Него и които Отец Му разкриваше от ден на ден. Така и ние трябва да сме зависими от Бога, за да се осъществява в живота ни Неговата воля. Когато Мойсей се приготвяше да построи светилището за обиталище на Бога, заповяда му се да направи всичко според показания му на планината образец. Мойсей се зае с голямо усърдие за тази работа. За изпълнението на поръчката повика най-талантливите мъже и майстори на изкуството. И все пак всяко звънче, всеки нар, всяка ресничка, всяко пискюлче, всяка завеса или който и да е съд от светилището трябваше да се изработят според показания му образец. Бог го повика на планината и му откри небесните неща. Бог го покри със славата Си, за да може да види образеца, според който бяха направени всички неща в светилището. Така и на Израил, когото искаше да направи Свое обиталище, Той откри славния идеал за характер. Образецът бе показан на израилтяните на планината, когато бе даден законът от Синай, когато Господ мина край Мойсей и заяви: “Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях- “ (Изх. 34:6,7). Израил тръгна по свои пътища. Той не градеше според образеца. Но Христос, истинският храм на Бога, оформяше всяка подробност от Своя земен живот в съгласие с Божия идеал. Той каза: “Драго ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми” ( Пс. 40:8). Така и нашите характери трябва да се изграждат “в Духа за Божие обиталище” (Еф. 2:22). И ние трябва да правим всичко според образеца, според Този, Който пострада за нас и ни остави пример, за да следваме по Неговите стъпки (виж Евр. 8:5; 1Петрово 2:21). Христовите думи ни учат, че ние трябва да се чувстваме неразделно свързани с нашия небесен Баща. Каквото и да е положението ни, ние сме зависими от Бога, Който държи съдбините на всички в Своите ръце. Той е определил нашата работа и ни е дал нужните способности и средства, за да я вършим. Докато подчиняваме волята си на Бога и се уповаваме на Неговата сила и мъдрост, ще бъдем водени по безопасни пътища, за да изпълним определената ни част в Неговия велик план. Но онзи, който разчита на своята мъдрост и сила, се отделя от Бога. Вместо да работи заедно с Христос, той изпълнява намеренията на врага на Бога и на човека. Спасителят продължи и каза: “Понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши- Както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска.” Садукеите не вярваха във възкресението на тялото, но Исус им каза, че една от най-великите задачи на Отца е да възкресява мъртвите и че и сам Той притежава същата сила да възкресява. “- иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.” Фарисеите вярваха във възкресението на мъртвите. Христос заяви, че силата, която оживотворява мъртвите, е дори и сега между тях и те ще видят нейните проявления. Тази възкресяваща сила, която оживотворява и “мъртвата в престъпления и грехове” душа (Еф. 2:1). Този дух на живот в Исус Христос, “силата на Неговото възкресение” (Филип. 3:10), “освобождава човеците от закона на греха и смъртта” (Римл. 8:2). Силата на злото се сломява и чрез вяра в Христос душата се опазва от грях. Който разтваря сърцето си за Божия Дух, става съучастник на мощната сила, която ще изведе тялото му от гроба.