Скромният Назарянин потвърждава Своето истинско благородство. Той се издига над човешката природа, сваля маската на греха и позора и се открива като почитания Началник на ангелите, Сина Божи, равния на Създателя на Вселената. Слушателите онемяха. Никой дотогава не бе изговарял такива думи, нито се беше държал с такова царско величие. Неговите слова бяха прости и разбираеми, изясняващи напълно мисията Му, както и дълга на света. “Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца-, Който Го е пратил- Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.” Свещениците и управниците си бяха присвоили правото на съдии, за да съдят Христовото дело. Той обаче се обяви за техен съдия и за съдия на целия свят. Светът е поверен на Христос и чрез Него Бог предава благословенията Си на падналата раса. Той бе Изкупител както след въплъщението Си, така и преди него. Когато грехът се появи, вече имаше Спасител. Той е давал живот и светлина на всички и всеки ще бъде съден според мярката на дадената светлина. Този, Който е дал светлината, Който умолява човека най-нежно и се старае да го върне от греха към святост, е и Ходатай, и Съдия. Още от започването на великата борба на небето Сатана е поддържал своята кауза с измама, а Христос е работил, за да открие неговите планове и да сломи силата му. Той е, Който през всичкото това време се е разправял с измамника и се е опитвал да изтръгне от ръцете му пленените души. Той е, Който ще съди всяка душа. Бог “Му е дал власт да извършва и съдба, защото е Човешкият Син.” Защото е вкусил дори и от утайката на човешките страдания и изкушения и разбира слабостите и греховете на хората. Защото заради нас е устоял храбро на изкушенията на Сатана и ще постъпи справедливо и нежно с душите, за чието спасение е пролял кръвта Си. Ето за това Божият Син е поставен да извършва съд. Но Христовата мисия бе не да съди, а да спасява. “Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17). Пред Синедриона Исус заяви: “Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.” (Йоан 5:24). Като каза на слушателите Си да не се чудят, Христос им разкри още поясно тайната на бъдещето. “Иде час – каза Той, – когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждение” (Йоан 5:28,29). Израил толкова дълго бе чакал това уверение за бъдещия живот и се надяваше да го получи при идването на Месия. Единствената светлина, която можеше да освети тъмнината на гроба, бе изгряла над тях. Но егоизмът е сляп. Исус бе нарушил традициите на равините, пренебрегнал бе техния авторитет и те не искаха да вярват. Времето, мястото, случаят, силата на чувствата, които завладяха събралите се, всичко това се съчета, за да направи думите на Исус пред Синедриона още по-впечатлителни. Най-високите религиозни авторитети на народа искаха живота на Този, Който заяви, че е възстановителят на Израил. Господарят на съботата беше изправен да отговаря пред земен съд, обвинен, че нарушава съботния закон. Когато Той така безстрашно изяви Своята мисия, съдиите Му Го погледнаха с учудване и гняв. Но не отговориха на думите Му. Не можаха да Го осъдят. Той отрече правото на свещеници и равини да Го разпитват или да се месят в Неговата работа. Не им бе дадена такава власт. Твърденията им се основаваха на собствената им гордост и високомерие. Исус отказа да се оправдава за това, в което Го бяха обвинили, или да отговаря на въпросите им. Вместо да се извини за постъпката, от която те се оплакваха, или да обясни целта, с която я бе извършил, Исус се обърна към управниците и от обвиняван стана обвинител. Укори ги, че са закоравили сърцата си и че са невежи относно Писанията. Заяви, че са отхвърлили Божието слово, тъй като отхвърлят Този, Когото Бог е изпратил. “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39). Във всяка своя страница, независимо дали е история, закон или пророчество, Старозаветните писания излъчват славата на Божия Син. Тъй като бе Божествено постановена, цялата система на юдаизма представляваше едно сбито пророчество за евангелието. За Христос “свидетелстваха всички пророци” (Деян. 10:43). От обещанието, дадено на Адам, по линията на патриарсите и чрез системата на законите небесната славна светлина осветлява стъпките на Изкупителя. Гледачите видяха звездата от Витлеем, Сило, който трябваше да дойде, когато бъдещите неща им преминаха през погледа им в тайнствено видение. Всяка жертва бе символ на Христовата смърт. С всеки облак от дима на тамяна Неговата правда се възнасяше. От всяка юбилейна тръба звучеше името Му. В страхотната тайна на Светая Светих обитаваше Неговата слава.