ВИТЕСДА И СИНЕДРИОНЪТ – ЧАСТ 6

Евреите притежаваха Писанията и предполагаха, че чрез познаването на словото имат вечен живот. Но Исус каза: “И нямате Неговото слово постоянно в себе си.” Отхвърляйки Христос чрез Словото Му, те Го отхвърлиха лично. “- И пак вие не искате да дойдете при Мене – каза Той, – за да имате живот.” Еврейските водачи бяха изследвали писанията на пророците за царството на Месия, но не бяха правили това с искрено желание да узнаят истината, а с целта да намерят доказателства, които да подкрепят амбициозните им надежди. Когато Христос дойде по начин, различен от техните очаквания, не пожелаха да Го приемат и вместо да се поправят, се опитаха да Го представят за измамник. А веднъж стъпили на този път, за Сатана бе лесно да засили съпротивата им срещу Христос. Самите думи, които трябваше да приемат като доказателство за Неговата божественост, бяха изтълкувани против Него. Така обърнаха истината на Бога в лъжа и колкото по-ясно Спасителят им говореше чрез Своите дела на милост, толкова по-решително се съпротивляваха срещу светлината. Исус каза: “Не приемам почест от човеци.” Влиянието и одобрението на Синедриона не бяха неща, които Той желаеше. Не можеше да приеме никаква почит от тяхното одобрение. Той бе облечен в слава и авторитет от Небето. Само да желаеше, ангелите щяха да дойдат да Му отдадат почит и Отец отново би засвидетелствал Неговата Божественост. Но заради самите тях, заради народа, чиито водачи бяха те, Той искаше еврейските управници да прозрат какъв е Неговият характер и да приемат благословението, което дойде да им донесе. “Аз дойдох в името на Отца Си и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.” Исус дойде с авторитета на Бога, носейки Неговия образ, изпълнявайки Неговото Слово и търсейки Неговата слава. Но не бе приет от водачите в Израил. А когато щяха да дойдат други, приписвайки си характера на Христос, но действащи по собствената си воля и търсещи собствената си слава, те щяха да бъдат приети. Защо? Защото, който търси собствената си слава, събужда желанието в другите за себевъздигане. На такива апели евреите можеха да откликнат. Те щяха да приемат фалшивия учител, защото той ласкае гордостта им, като одобрява любимите им мнения и традиции. Но учението на Христос не съвпадаше с техните идеи. То бе духовно и изискваше да се пожертва егоизмът. Затова не искаха да го приемат. Не познаваха Бога и за тях гласът Му чрез Христос бе глас на чужденец. Не се ли повтаря същото и в наши дни? Няма ли и сега мнозина, дори и сред религиозните ръководители, които закоравяват сърцата си против Светия Дух, като правят невъзможно за себе си разпознаването на Божия глас? Не отхвърлят ли Словото Божие, за да пазят собствените си традиции? “- ако вярвахте Мойсея – каза Исус, – повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?” Христос бе говорил на Израил чрез Мойсей. Ако те бяха слушали Божия глас, говорещ чрез техния велик водач, щяха да разпознаят този глас и в ученията на Исус. Ако вярваха на Мойсей, щяха да вярват и на Този, за Когото Мойсей писа. Исус знаеше, че свещениците и равините бяха решили да вземат живота Му. Но Той им обясни ясно Своето единство с Отца и Своята връзка със света. Те видяха, че опозицията им спрямо Него не бе оправдана, но въпреки това убийствената им омраза не угасна. Страхът ги сграбчваше, като наблюдаваха убедителната сила, която се проявяваше в Неговата служба. Но се възпротивиха на призивите Му и сами се заключиха в тъмнина. Не успяха забележимо да накърнят авторитета на Исус или да отклонят уважението и вниманието на хората, повечето от които бяха убедени от словата Му. Самите управници се бяха почувствали дълбоко осъдени, когато Той събуди тяхната съвест, но това само ги озлоби още повече. Бяха решили да Го погубят. Изпратиха вестители по цялата страна да предупредят хората, че Исус е самозванец. Изпратиха шпиони да Го наблюдават и да докладват какво говори и какво върши. Скъпият Спасител сега наистина стоеше вече под сянката на кръста.