Господ казва: “Влез в стаичката си” и там в тайно говори със сърцето си. Слушай гласа на истината и на съвестта. Онзи, Който вижда в тайно и знае всички неща ще ви осветли в разбирането и ще отговори на вашите молби. Нищо не ще ти даде по-ясно познание за себе си, както тайната молитва. Обикновените и неясни задължения, които не трябва да се пренебрегват, ще ви се открият. Направете завет с Бога да предадете себе си и всичката си сила в Неговата служба. Не отивайте на събрание с това дело ненаправено. Ако не сте направили това в къщи, душата ви ще страда и други ще претърпят голяма вреда чрез вашата студенина, чрез вашата летаргия.

Бог ни е дал ясни наставления, така че никой не би трябвало да се заблуди. “Не само с хляб ще живее човек – казва Той,- но с всяко Слово, което изхожда от Божиите уста”. Дадената чрез боговдъхновение истина “е полезна за поучение, за наставление, за изобличение, за поправление в правдата”. Не само с едно Слово, нито с повече слова, но с всяко Слово, което Бог е изговорил, ще  живее човек. Не можете да пренебрегвате нито едно слово и нито едно задължение, поставено от Него, колкото и просто да ви изглежда да бъдете сигурни. Всеки, които престъпва съзнателно една заповед не може да прави нито една в дух и истина. Той може да казва, че пази всички, освен някои от тях, които той счита за незначителни отклонения. Обаче ако престъпва доброволно една точка, той бива виновен в всичко.

Не големината на едно дело на непослушание прави греха, но всяка постъпка, която и най-малко се отклонява от изричната Божия воля, е грях, защото тя свидетелства, че между душата и греха още съществува връзка. Сърцето още не е напълно посветено на служба Богу, в него още има едно отричане от Бог, едно опълчване против заповедите на Неговото управление.

Условията, при които ние можем да получим опрощение от Бога, са прости, справедливи и разумни. Бог не иска от нас нищо невъзможно, нищо необикновено, за да добием прощение на греховете. „Който крие престъпленията си, няма да успее; а които ги изповядва и оставя, ще намери милост.” Пр.28:13

Тези, които не са смирили сърцата си пред Бога и не са познали своя грях, не са изпълнили още първото условие, за да бъдат приети от Бога. Ако не сме изпитали още нищо от истинското разкаяние, ако не сме изповядал и още греховете си със истинското смирение на едно боязливо и покрусено сърце и не сме се отвърнали с погнуса от тях, ние сме далеч от истинското прощение на нашите прегрешения. Ако не сме потърсили сериозно примирение с Бога, ние никога няма да го достигнем.

Тези, които се отвръщат от светлината, която бог им е дал или небрежат да я търсят, когато тя е близо до тях, остават в тъмнина. Не е Бог, Който ослепява очите на хората, или закоравява сърцата им. Той им изпраща светлина, за да поправят грешките си   и да тръгнат по безопасни пътеки. Но когато хората отхвърлят тази светлина, очите им се заслепяват и сърцата им се ожесточават. Често този процес е бавен и почти незабелязан. Например човек идва в допир с Божията светлина чрез Словото на Бога, чрез някои Негови служители или направо чрез действието на Святия Дух. Отхвърли ли той първия лъч от светлината, духовната му възприемчивост затъпява отчасти, тъй че второто откровение на светлина се вижда по-неясно. Така тъмнината се увеличава постоянно, докато в душата настъпи мрак.

Тъй наречената вяра в Христос, която обещава, че може да освободи човека от покорността му към Бога, не е истинска вяра, а дързост.