От внимателните и всестранни анализи може да се заключи, че християнската философия и култура са оказвали решаващо въздействие върху развитието на науката през всички векове. Християнството е преобладаващата интелектуална сила в повечето области на живота и културата на Запад почти до началото на XX в. Учени като Нютон, Декарт, Паскал са били дълбоко религиозни.

Развитието на науката през вековете се оказва процес, който в никакъв случай не е „отърсване от религиозните твърдения и вярвания“. Настъпилото към края на XIX и началото на XX в. известно загубване на влиянието на християнството като доминиращ светоглед в човешката универсална култура се оказва само едно временно явление, което е на път да бъде преодоляно. Днес християнската пира може да се разглежда като основа на един цялостен и логически правдоподобен светоглед.

Забележителен факт представлява констатацията, че научният начин на мислене, поставящ ударение върху опита и математическото описа¬ние на обективната реалност, се е появил в една- единствена човешка култура – християнската култура на Западна Европа. Главна причина за това явление е, че западноевропейците възприемат с открито сърце вярата в християнския Бог, поради което тази част от света е най-силно изразената активна област на човешката земна цивилизация.

Именно християнската вяра е породила интелектуалните и нравствените предпоставки за развитието на модерната наука. Според американският историк на науката Айзли „науката е една създадена културна институция, каквато няма във всички общества. За да процъфти, тя се нуждае от особена, неповторима почва.“ Тази благоприятна и неповторима почва, както ще видим, е християнската религия.

За пръв път Средновековието е реабилитирано в трудовете на френския физик и философ Пиер Дюем (1861-1916) „Средновековието не е време на застой, а напротив, всъщност е подготвило почвата за бъдещия разцвет на науката. „В почти цялата научна история взаимовръзката между християнската религия и науката може да бъде оприличена по-скоро като съюз в конструктивен смисъл. Дълги векове наред, например в английското общество, функцията на изследователите в науката се отъждествява с тази на духовниците.

Въпреки това към края на XIX в. в Англия се оформят няколко враждебни на тази тенденция групи, обединени най-вече около личността на небезизвестния Томас Хъксли. Идейните им подбуди са да се отхвърли интелектуалното и културното господство на християнската философия и на Англиканската църква. Тяхната главна цел е всестранното секуларизиране на английското общество чрез замяната на християнския светоглед с представата, че единствено природата е реално съществуваща.

Днес тази пресилена и неправдоподобна концепция се отхвърля от редица авторитетни учени и историци на науката. Всички те достигат до извода, че християнската религия не само не е спъвала научното развитие, но всъщност го е насърчила, че християнският „бекграунд“ е най- благотворната културна среда, в която се е зародила модерната наука. Западноевропейският учен се е ръководил от вярата, че обективният свят има голяма стойност, която го прави достоен за изследване. Християнската вяра допри¬нася за установяване на схващането за експерименталния характер на науката. В Библията, Природата съществува реално. Например в будизма се предполага, че светът е илюзорен.

Следвайки религиозните убеждения на анимизма и пантеизма, източните религии са отклонили от правилния път към успеха в научната област много високо културни общности по света.Успехът на европейската наука може да се разглежда като триумф на християнската теистична идея, не един разумен Творец е сътворил както света, така и разумни същества по подобие на Самия Него. Една много разпространена идея в научните среди е свързана с представата за вечната вражда и непримиримостта между религия и наука. Но от представените тук съображения става ясно, че тъкмо християнската вяра е допринесла много за развитието на модерната наука.