В литературата се използват много метафори, за да се опише краткотрайността на живота. Той е сън, бързоног бегач, мъгла, кълбо дим, сянка, въздишка, изречение, написано на пясъка, птица, която влита в къщата през единия прозорец и излита през другия. Мой приятел предложи друго символично описание. Той каза, че късото тире между датите на раждането и на смъртта върху надгробните камъни представлява краткия промеждутък от време на човешкия живот.

Когато бяхме деца, времето се влачеше. Но като се приближаваме към края на живота си, времето се придвижва с нарастваща бързина, така както водата се завърта в тръба. В детството измервахме възрастта си с периоди, по-малки от година. „Аз съм на шест и половина” казвахме, защото ни се струваше, че трябва да мине много време, за да остареем. Сега нямаме време за такива детинщини. Кой казва, че е на шейсет и половина?

Животът е твърде кратък, за да се отнасяме към него безгрижно. В Псалом 90, след като описва краткотрайността на живота, Мойсей се моли: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце”. (cт.12)

За да се възползваме максимално от своето земно съществуване, трябва да подчиняваме своята воля на Божията. (I Петър 4:2) Това можем да правим дори когато времето тича. Никога не е късно да предоставим себе си напълно на Бога.

„Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“  Псалом 90:12

НЕ САМО БРОЙТЕ ДНИТЕ СИ. ЖИВЕЙТЕ ТАКА, ЧЕ ТЕ ДА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ.