ВРЕМЕ ЗА РЕШЕНИЕ

Семинар Библейска психология за 21 век

Вземането на правилни решения е едно от най-важните умения за нас, хората, защото от това умение зависи бъдещето ни, а понякога дори и живота ни. Силвия Кристъл казва, че „Силните хора търсят решения, а слабите – оправдания“. Решенията ни всеки ден обхващат цялата палитра предизвикателства: от най-лесните (Какво ще облека тази сутрин?) до най-трудните (За кого да се оженя?). Последиците от нашите решения могат да бъдат малки (Решавам да хвана тролея и закъснявам за срещата) или големи (Решавам да излъжа шефа си и ме уволняват от работа).

Емоционалното и прибързано вземане на решения е много опасно за успеха ни в кариерата и особено за взаимоотношенията в семейството, на работа, в обществото. Например колеги ми предлагат да излезем след работа, но аз съм обещала на съпруга си да се прибера навреме за вечеря. Обаче много ми се иска да изляза, затова се обаждам вкъщи и казвам, че е излязло нещо спешно за довършване и за съжаление ще закъснея. Това е емоционално вземане на решение и единствената причина за него е егоистичното ми желание за удоволствие. Представете си какво ще се случи, ако съпругът ми разбере, че съм го излъгала?

Затова в известната си книга „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли казва: „Защото ми се иска“ или „защото не ми се иска“ никога не трябва да бъде мотив за поведението ни. Една добре обмислена, правилна причина трябва винаги да лежи в основата на всички мисли и действия. Емоцията и страстта имат своето място, но когнитивната грешка емоционално вземане на решения е причината много хора да се заклещват в отрицателни житейски коловози“.

Най-важните решения в живота ни обаче засягат вечната ни съдба. Ако сбъркаме в ежедневните решения, ще има неприятни последици за известно време. Но грешката в най-важното решение за живота ни – на чия страна да застанем във Великата борба, на Божията или на дяволската – ще има вечни последици за живот или за смърт. Затова в това видео ще ви представя двете библейски алтернативи, които определят съдбата ни. Аз съм Йорданка Дейчева, психолог. Човек трябва да познава всички възможности, за да може да вземе обосновано решение.

В последната библейска книга „Откровението на Йоан“, 14 глава четем за последния призив, който Бог отправя към човечеството преди Второто пришествие на Исус: „И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.

Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.

И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му (…)

Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:6-12).

Забелязваме два призива за поклонение, които налагат да решим кой от тях да приемем. Първият призив е да се поклоним на Бога, Който е нашият Творец и Съдия. С какви аргументи ни привлича Бог към Себе Си? „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Бог ни призовава да застанем на Неговата страна с аргумента на любовта. Той ни обича като Свои деца и праща Сина Си Исус Христос да умре на Кръста заради нашите грехове, за да можем ние да бъдем отново прието в Небесното семейство.

Вторият призив за поклонение идва от звяра – в Библията „звяр“ символизира политическа или политико-религиозна власт. Тук очевидно става въпрос за политико-религиозна власт, защото този звяр изисква поклонението на хората, а поклонението винаги е свързано с областта на вярата и религията. Какви аргументи използва този звяр, тази политико-религиозна сила: „И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им“ (Откровение 13:16). Тази сила използва аргумента на принудата, насилието, за да накара хората да ѝ се поклонят.

Следователно първото решение, което трябва да вземем днес, е кой аргумент да приемем: аргумента на Божията любов или аргумента на принудата от звяра?

Тук трябва да изясним какво се има предвид под поклонение. Явно е, че не означава просто да направим буквален поклон. В Библията поклонението включва да приемем принципите на този, на когото се покланяме, и да живеем според тях. Например пророк Йеремия изразява разочарованието си от народа със следните думи: „Защото изоставиха завета на Господа, своя Бог, и се поклониха на други богове, и им служиха“. Тук ясно се вижда, че поклонението означава служене на чужди богове. Следователно да се покланяме на някого означава да приемаме неговите принципи и да живеем според тях.

Исус Христос също потвърждава тази идея като казва: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Иначе казано, ако обичаме Бога, ще живеем според Божиите Десет заповеди. Ако предпочитаме звяра, ще се съобразяваме с неговите принципи и ще му служим с действията си.

Както Бог, така и тази политико-религиозна сила имат знак или белег, по който да се разпознават техните последователи. Пророк Йезекиил говори за Божия белег: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще ви направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате“ (Йезекиил 36:26,27). Божият белег е Неговият морален закон, вложен в сърцето на човека, който външно се изразява чрез добрите му дела. Има и още един видим Божи знак: „Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам“ (Йезекиил 20:12). Съботната почивка е особеният видим Божи знак за вярващите в Него.

Кой е белегът на звяра? Той трябва да бъде нещо подобно на Божия печат, но и същевременно различно от него. Отново забелязваме вътрешен и външен израз на белега на звяра: той се слага на „челото“ (вътрешно съгласие и убеждение) или на „ръката“ (само външно изпълнение без вътрешно убеждение). Следователно хората, които приемат белега на звяра, правят това или от истинско вътрешно убеждение, или пък само външно се съобразяват с принципите на звяра от страх.

Вече споменахме, че външният знак за поклонение пред Бога е почитането на определения от Него ден в четвъртата заповед – съботата. По аналогия, външният белег за поклонение пред звяра е спазването на определения от звяра ден за поклонение – неделята. Римокатолическата църква твърди: „Неделята е нашият белег на авторитет. Църквата е над Библията и това прехвърляне на спазването на съботата е доказателство за тази власт“ (The Catholic Record of London, Онтарио, Канада, 1 септември 1923 г.). А вътрешният белег е приемането на небиблейски принципи и ритуали.

И така, пред теб стои съдбоносният избор: ще се поклониш ли на Бога, като живееш според Неговите десет заповеди, включително и четвъртата, която казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8-11)? Или ще се поклониш на звяра, като живееш според неговите небиблейски принципи, включително външния белег на неговата власт – неделята? Решението е въпрос на живот и смърт. Ти избираш.

Принципите на Библейската психология са валидни дори и за нас в 21 век. Още за тях можете да прочетете на нашия сайт facebible.bg, в меню Психология и подменю Християнска психология.

Често публикувам материали и на фейсбук страницата си „Психология за всеки ден“. Можете да я харесате, следвате и коментирате.

Бъдете здрави и Господ да ви благослови!

Йорданка Дейчева, психолог