ВРЪЗКАТА С ЧЕЛНИЯ ДЯЛ НА МОЗЪКА

Преди  няколко  години учените  Шрекенберг и  Бърд  (невробиолог и физик) започнали  да работят заедно,  за да  изследват влиянието  на рок музиката  върху  мисловните  способности.  Разработили  осемседмично проучване, за да оценят неврологичните реакции на мишки към различни музикални ритми. В началото на проучването всички мишки преминава­ли през  стандартен лабиринт (за да търсят храна в края  на лабиринта). Всичките три групи се справяли еднакво добре, лутайки се из него, докато откриели храната. През следващите осем седмици изследователите ги раз­делили на три групи. Едната постоянно слушала тих дисхармоничен ба­рабанен ритъм, подобен на рок; втората слушала само класическа музика, докато третата изобщо не слушала никаква музика. Към  края  на осемте  седмици  втората и  третата група научили  пре­кия път към храната. „Рок-групата“ обаче все още се лутала и й трябвало много повече време да открие храната,  отколкото на другите две групи. След това учените правели триседмично прекъсване на обучението за ла­биринта,  като  не пускали изобщо  никаква музика.  В  края  на прекъсва­нето мишките отново били тествани.  Отново  „рок групата“  се справяла много зле и продължавала да изпитва трудности да запомни как да стигне до храната си. Тези мишки сякаш били получили необратима неспособ­ност за учене и започвали наново всеки път, докато се лутали объркани в лабиринта. За разлика от тях и контролната група, и „класическата“ си спомняли наученото от предишните сесии.  В резултат, те намирали хра­ната си и преминавали лабиринта значително по-бързо от групата на „рок музиката“. В  края  на  проучването  учените  изследвали  мозъците  на  мишките. Търсели по-конкретно промени в хипокампуса – област в мозъка, която се намира дълбоко в слепоочния дял и засяга емоциите, паметта и ученето. При „мишките с рок музиката“  Шрекенберг и Бърд открили видими до­казателства за анормално разклоняване и разрастване на нервните клет­ки,  както  и  разпадане  на  информационната  РНК,  химическо  вещество, съществено важно за паметта. Учените стигнали до заключението, че музикалните рит­ми – нехармоничната и немелодична структура – причиняват проблеми в паметта и ученето. Те изложили хипотезата, че определени музикални ритми помагат за синхронизирането на естествените биологични ритми и подобряват телесните функции, докато други ритми нарушават тяхната хармония.  Когато естествените ритми са нарушени, това води до пагуб­ни резултати, включително необратимо разстройство на способността за учене.  Освен увреждане на хипокампуса.  проучването на Шрекенберг и Бърд свързва подобната на рок музика с намаляване размера на челния дял.

Музиката навлиза в мозъка чрез неговите емо­ционални  области,  които  включват слепоочния дял и лимбичната система.  Ето  защо  някои  видове  музика  предизвикват положителна  реакция  в  челния  дял,  която  по­влиява  волята,  моралните  ценности  и  способ­ността за логическо мислене. Други  видове  музика  предизвикват  слаба  ре­акция на челния дял, като същевременно произвеждат силна емоционална реакция с много малко логически или морален контрол.

,,Изгубеното изкуство на мисленето“  Издателство ,,Нов живот“