ВРЪЗКАТА С ЧЕЛНИЯ ДЯЛ НА МОЗЪКА
Преди няколко години учените Шрекенберг и Бърд (невробиолог и физик) започнали да работят заедно, за да изследват влиянието на рок музиката върху мисловните способности. Разработили осемседмично проучване, за да оценят неврологичните реакции на мишки към различни музикални ритми. В началото на проучването всички мишки преминавали през стандартен лабиринт (за да търсят храна в края на лабиринта). Всичките три групи се справяли еднакво добре, лутайки се из него, докато откриели храната. През следващите осем седмици изследователите ги разделили на три групи. Едната постоянно слушала тих дисхармоничен барабанен ритъм, подобен на рок; втората слушала само класическа музика, докато третата изобщо не слушала никаква музика. Към края на осемте седмици втората и третата група научили прекия път към храната. „Рок-групата“ обаче все още се лутала и й трябвало много повече време да открие храната, отколкото на другите две групи. След това учените правели триседмично прекъсване на обучението за лабиринта, като не пускали изобщо никаква музика. В края на прекъсването мишките отново били тествани. Отново „рок групата“ се справяла много зле и продължавала да изпитва трудности да запомни как да стигне до храната си. Тези мишки сякаш били получили необратима неспособност за учене и започвали наново всеки път, докато се лутали объркани в лабиринта. За разлика от тях и контролната група, и „класическата“ си спомняли наученото от предишните сесии. В резултат, те намирали храната си и преминавали лабиринта значително по-бързо от групата на „рок музиката“. В края на проучването учените изследвали мозъците на мишките. Търсели по-конкретно промени в хипокампуса – област в мозъка, която се намира дълбоко в слепоочния дял и засяга емоциите, паметта и ученето. При „мишките с рок музиката“ Шрекенберг и Бърд открили видими доказателства за анормално разклоняване и разрастване на нервните клетки, както и разпадане на информационната РНК, химическо вещество, съществено важно за паметта. Учените стигнали до заключението, че музикалните ритми – нехармоничната и немелодична структура – причиняват проблеми в паметта и ученето. Те изложили хипотезата, че определени музикални ритми помагат за синхронизирането на естествените биологични ритми и подобряват телесните функции, докато други ритми нарушават тяхната хармония. Когато естествените ритми са нарушени, това води до пагубни резултати, включително необратимо разстройство на способността за учене. Освен увреждане на хипокампуса. проучването на Шрекенберг и Бърд свързва подобната на рок музика с намаляване размера на челния дял.
Музиката навлиза в мозъка чрез неговите емоционални области, които включват слепоочния дял и лимбичната система. Ето защо някои видове музика предизвикват положителна реакция в челния дял, която повлиява волята, моралните ценности и способността за логическо мислене. Други видове музика предизвикват слаба реакция на челния дял, като същевременно произвеждат силна емоционална реакция с много малко логически или морален контрол.
,,Изгубеното изкуство на мисленето“ Издателство ,,Нов живот“