Вселена със замисъл

Можем да разберем нещо за произхода на Вселената, като изучаваме днешното й състояние. Подредената структура и точните й свойства например са важни указания за нейния произход. Материята не е разпръсната произволно в нея, но е струпана предимно в звездите, планетите и други небесни тела. Звездите не са разпръснати произволно, а са струпани в галактики. Галактиките също често образуват галактически купове и свръхкупове.

Най-невероятното е това, че Вселената има точно тези свойства, които са необходими за съществуването на живота. Как да си обясним този факт? Изглежда, има три възможни отговора: природен закон, случайност и интелигентен дизайн. Нека да разгледаме всяка една от тези потенциални причини за реда във Вселената.

Природен закон

Естествено ли е Вселената да има такава специфична структура? Не. Няма закон, според който трябва да е подредена така, че да сформира планети, звезди, галактити и купове. Тя лесно би могла да се състои само от облаци прах. Научно погледнато, според втория закон на термодинамиката с течение на времето редът се разпада. Това означава, че Вселената е била по-подредена в миналото, отколкото сега. Проследяването на тази идея до началото на Вселената означава, че Вселената трябва да е създадена с изключително точни първоначално зададени условия.

Така че редът в нея не може да се дължи на някакъв природен закон, който да го изисква. Остава въпросът дали редът във Вселената е резултат от някаква щастлива случайност, или е продукт на интелигентен създател.

Шанс

Ако ще съществува живот, тогава свойствата на Вселената трябва да са много прецизни, дори да са твърде специфични. Например, ако Вселената се разширява твърде бързо, материята ще се раздалечава твърде бързо и няма да може да сформира галактики. Няма да има планети. От друга страна, ако се разширява твърде бавно, материята ще се струпва като една огромна буца и пак няма да има планети. Така или иначе, животът не би бил възможен.

Степента на разширяване на Вселената трябва да е толкова прецизно определена, че разлика от една част в 10 на 55 степен (числото 10, последвано от 54 нули) би провалила всичко. Шансовете това да се случи са по-малко, отколкото шансовете за спечелване на лотарията пет поредни пъти. Помислете добре. Ако някой е спечелил печалба от лотарията пет пъти поред, ще повярвате ли, че това е станало съвсем случайно? Никой не би повярвал! Ясно е, че случайността не е добро обяснение за прецизните условия при Големия взрив.

Интелигентен дизайн

Повече от всичко друго подредената структура на Вселената предполага, че е интелигентно и целенасочено планирана. Учените установяват, че Вселената има много фино настроени свойства – точно тези, които са необходими за съществуването на живот. Например животът изисква молекулите да изграждат телата, да пренасят енергията и да осигуряват хранитени вещества. Но молекулите не могат да съществуват, ако няма изключително точен баланс между масите на различните атомни чатици и на силите, задържащи ги заедно. Много учени коментират фино настроените характеристики на Вселената и предполагат, че са резултат от интелигентно планиране.

Нито природният закон, нито случайността предоставят задоволително обяснение за изтънчения дизайн на Вселената. Най-доброто обяснение – онова, което отговаря на наблюдаваното от нас – е, че тя е съзнателно създадена от някого с неограничена власт и интелигентност.

Заключение

Представата ни за Вселената се е променила драстично от времето на Галилей до днес. Сега осъзнаваме, че тя е много по-голяма и по-сложна, отколкото някой само преди няколкостотин години е можел да си представи. Доскоро много учени смятаха, че Вселената винаги е съществувала и винаги ще съществува, без изобщо да се променя по какъвто и да било начин. Сега знаем, че тя има начало и е изключително подредена и фино настроена за оцеляването на живота. Въпреки че разбирането ни за нея винаги се променя, едно нещо си остава същото. Хората винаги се очароват от това, което е “там, в небето”. И това ги подтиква да задават големите въпроси за собственото си съществуване.

Източник: “Отвъд въображението”, Болдуин, Гибсън, Томас