ВСЕОБЩОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ПРАВЕДНИТЕ

Царят на царете слиза върху облак, обгърнат в пламтящ огън. Небесата се навиват като свитък, земята трепери пред Него и всяка планина и остров биват преместени от мястото си.

При люлеенето на земята, проблясването на светкавиците и рева на мълниите гласът на Божия Син извиква спящите светии да излязат. Той поглежда към гробовете на праведните и тогава, като издига ръката си към небето, извиква: „Събудете се, събудете се, събудете се вие, които спите в прахта, и възкръснете!“. По цялата земя надлъж и нашир мъртвите ще чуят този глас и онези, които го чуят, ще оживеят. И цялата земя ще потрепери от стъпките на неизброимата армия от всеки народ, племе, език и люде. От затвора на смъртта те идват, облечени в безсмъртна слава, викайки: „О, смърте, къде ти е победата? О, смърте, къде ти е жилото?“. И живите праведни, както и възкресените светии, присъединяват гласовете си в един продължителен и радостен вик на победа.

Всички излизат от гробовете си на ръст същите, каквито са влезли в тях. Но всички възкръсват със свежестта и енергията на живота на вечната младост. Смъртната уязвена форма, лишена от достолепието, което някога бе замърсено от греха, става съвършена, красива и безсмъртна. Всички недостатъци и недъзи биват изоставени в гроба.

Праведните живи са изменени „в един момент, в миг на око“. Призовани от Божия глас, те биват прославени; сега са направени безсмъртни и с възкресените светии са взети да посрещнат Господа във въздуха. Ангели „събират заедно Неговите избрани от четирите ветрища, от единия край на земята до другия“.

Малките дечица ще излязат безсмъртни от прашните си легла, във въздуха ще се понесат направо към ръцете на своите майки.

Приятели, разделени задълго от смъртта, се събират, за да не се разделят никога вече и с песни на радост се възнасят заедно към Божия град