ВТОРАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОВТОРЕНА

„И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване“ (Откр. 14:8).

Втората ангелска вест от Откровение, 14 глава беше проповядвана за първи път през лятото на 1844 г., като имаше по-пряко приложение за църквите в Съединените щати, където предупреждението за съда е било най-широко прогласено и най-всеобщо отхвърлено и където упадъкът в църквите се е изявил най-бързо. Но вестта на втория ангел не достигна пълното си изпълнение в 1844 г. Тогава църквите преживяха морално падение, последица от отхвърлянето на светлината на адвентната вест; но това падение не беше пълно. Като са продължавали да отхвърлят специалните истини за това време, те са падали все по-ниско и по-ниско. Но въпреки всичко, все още не може да се каже: „Падна великият Вавилон (…) защото напои всичките народи (…)“. Вавилон все още не е накарал всички народи да направят това.

Бог все още има представители във Вавилон и преди изливането на язвите, тези искрени души ще трябва да бъдат призовани да излязат, за да не участват в греховете му и „да не споделят язвите ѝ“.

Това е същата вест, която бе дадена от втория ангел. Вавилон е паднал, защото „напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване“. Какво представлява това вино? Това са вавилонските фалшиви учения. Тази блудница е дала на света една фалшива събота, вместо съботата от четвъртата заповед, и е повторила измамата, която Сатана за първи път изрече на Ева – естественото безсмъртие на душата. Тя е разпространила надлъж и нашир подобни грехове, „преподавайки за учение човешки заповеди“ (…)

В последното дело на предупреждение към света са направени два ясно разграничаващи призива към църквите: „Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване“ и сред високия вик на третата ангелска вест се чува глас от небето, който казва: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете ѝ и да не споделите язвите ѝ; защото греховете ѝ достигнаха до небето и Бог си спомни неправдите ѝ“.