Въглеродът е най-жизненоважният елемент за живите същества, защото всички живи организми са изградени от въглеродни съединения.  Толкова разнообразни структури като: клетъчната мембрана, рогата на лосът, стъблото на секвоята, лещите на окото и отровата на паякът са съставени от въглеродни съединения. Въглеродът смесен с водород, кислород и азот в множество различни количества и геометрични класификации, довежда до едно обширно разнообразие от вещества с изключително различни особености. И така, каква е причината за способността на въглерода да формира приблизително 1.7 милиона съединения?

Една от най-съществените особености на въглерода е способността му да формира вериги много лесно като подрежда в редица един след друг въглеродните атоми.   Причината за способността на въглерода да образува вериги с толкова много връзки е, че неговите връзки са само линейни. Веригите също така могат да бъдат с разклонения, като те също могат да формират многоъгълници.

Формата на веригите играе много важна роля! Така например, ако в две въглеродни съединения въглеродните атоми са равни на брой, но са се комбинирали в различен вид вериги, то се получават две различни вещества. Благодарение на тези особености на въглеродният атом, той може да произвежда молекули, които са от жизнено значение за живота.

Освен това, нито един друг елемент не е толкова многостранен колкото въглеродът във формирането на молекулите с една такава продължителност и устойчивост.  „Въглеродът е много необикновен елемент. Без наличието на въглерод и неговите изключителни качества не е възможно да съществува живот на Земята.” (David Burnie, Life, Eyewitness Science, London : Dorling Kindersley, 1996, стр.8)  „Въглеродът е единствен по рода си сред елементите от гледна точка на броя и разнообразието на съединенията, които може да образува. Около четвърт милион вече са изолирани и дефинирани, но това ни дава една непълна представа за неговата сила, тъй като въглеродът е основа на всички форми на жива материя.” (Nevil V. Sidgwick, The Chemical Elements and Their Compounds, vol.1, Oxford : Oxford University Press, 1950, стр.4902).  Човешкият мозък е недостатъчен, за да разбере напълно възможностите на този атом, който има само шест протона, шест неутрона и шест електрона. Не е възможно нито едно от свойствата на този атом, който е от жизнена важност за живота, да се е формирало случайно. Въглеродният атом, както и всичко останало, е сътворено  така, че съвършено да се приспособява към телата на живите организми.