Възпитанието е най-важното нещо

Родителите все още са най-добрата защита за предотвратяване на детско поведение като:

–  употреба на наркотици и алкохол

– предбрачен секс

– хранителни разстройства

Родители, които всеки ден играят активна роля във възпитаването на децата си, накрая ще пожънат наградата да видят децата си израснали като здрави и отговорни възрастни. Въпреки че отглеждането на деца не е точна наука и няма никакви гаранции, родителите, които използват най-пълноценно времето с децата си, най-вероятно ще им повлияят и ще ги подготвят за зрелостта.

Има моменти, когато възпитанието не изглежда чак толкова важно, особено когато човек сменя пелени, забърсва разпиляната храна или спори за вечерния час или мръсните стаи. Обаче то е една от най-важните и трудни задачи, давани на човек. Помислете колко е важно да възпитаме дете, което не само е послушно, но и ще изгради зрял характер и здравословна себеоценка, ще управлява емоциите си и ще поддържа здрави връзки с другите.

Възпитанието е най-важното нещо.

Ценности и характер

Тъй като главната цел на възпитанието е децата да си изградят зрели характери и чувство за отговорност, е важно родителите да разберат какви са техните ценности и как да ги предадат на детето.

Ценностите са важни вярвания, споделяни от една култура или семейство, които показват кое е добро и кое – не. Ценностите оказват огромно влияние върху поведението на човека и служат като правила или насоки във всички ситуации. Някои основни морални ценности са честност, почтеност, уважение и отговорност към другите.

Характерът е прилагането на ценностите на практика. Характерът не е това, което казваме – а това, което сме. Как живеем своите ценности на практика. Затова когато казвате на детето си, че честността е важен принцип в дома, а след му казвате да каже на човека, който току-що се е обадил, че не сте вкъщи, когато явно сте си вкъщи, детето ви ще възприеме, че честността не е важна ценност. Характерът се наблюдава в поведението на човека. Помнете, ценностите са нашите вярвания – по-философският аспект – докато характерът е свързан с действията.

Каквото е видяло вие да правите

Детето ви може да не направи, каквото му казвате; но по-вероятно ще направи това, което е видяло вие да правите.

Характерът е съставен от основните ценности, които споменахме по-рано – честност, уважение, любезност, емпатия и отговорност. Когато тези ценности са част от характера на един човек, може да се очаква да ги наблюдаваме редовно и последователно в неговото поведение. Когато тези ценности станат част от характера на детето, те няма да се променят, когато детето общува с различни хора в различни ситуации.

Но тъй като никой не е съвършен, ще има моменти, когато детето няма да проявява тези черти на характера. Обаче колкото повече ги затвърждаваме, толкова по-лесно ще станат част от него. Затова родителите трябва да се стремят да живеят според тях. В тази връзка някой е казал, че детето ви може да не направи, каквото му казвате; но по-вероятно ще направи това, което е видяло вие да правите.

Треньори по… емоции

Според д-р Джон Готмън, известен психолог, който има обширни проучвания в областта на брака и възпитанието на децата, родителите трябва да станат треньори по емоции. Те трябва да използват отрицателните и положителните чувства като възможности да учат децата си на важни уроци за живота и да изграждат една по-тясна връзка с тях. Д-р Готмън е категоричен, че емоционална „тренировка“ не означава родителите да премахнат дисциплината, но им помага да имат по-градивна връзка с децата си.

Родителите могат да станат емоционални треньори за децата си, следвайки тези стъпки:

1. Забелязвайте емоциите на детето си. Всички те са възможност за една по-близка връзка с него и за обучението му.
2. Слушайте искрено детето си. Родителите трябва да се учат да слушат децата си и да уважават чувствата им. Отношението ви към детето е решаващо, за да му помогнете да развие емоционална интелигентност и да стане отговорен възрастен човек. Внимавайте думите ви да не са критични, осъдителни или обвинителни.
3. Помагайте на децата си да назовават емоциите, които чувстват. Понякога детето ви може да крещи, удря или да тропа силно и обикновено тълкуваме това като гняв. Обаче в повечето случаи тези пристъпи на гняв са просто израз на това, което всъщност чувства детето. Вместо да се ядосвате и да викате и крещите, попитайте детето както чувства и използвайте думите като тъжен, разочарован, засрамен, плах, разстроен.
4. Определете граници, когато разглеждате решенията на настоящия проблем. Децата имат нужда родителите им да поставят ясни граници, съответни за възрастта им. Децата разчитат на това ръководство както в детството, така и в юношеството. Те започват да искат независимост много рано; обаче родителят, който дава независимост без ограничения, не мисли за доброто на детето. Това по-скоро създава безпорядък и несигурност у него. От друга страна, родителят, който е твърде контролиращ и не допуска детето да има някаква самостоятелност, пречи на неговото развитие. Децата трябва де се уважават, да се приема, че имат право на мнение, и да им се дават възможности да вземат решения.

Уили и Илейн Оливър, „Надежда за семействата днес“

Йорданка Дейчева, психолог, ydeicheva@facebible.bg