Възпитанието: права или задължения?

Поредица „Искам детето да ме чува“

Здравейте родители и учители!

Започвам с въпрос: Налага ли ви се да повишавате тон, за да привлечете вниманието на децата/учениците си? Всъщност не е необходимо да ви чува целият вход, за да накарате сина си да си напише домашното. И определено не се налага да ви чува цялото училище, за да постигнете в класната стая поносимо ниво на шум.

Това е първото видео от поредицата „Искам детето да ме чува“ и тя е за родители и учители, които искат децата да ги чуват и слушат, без да се налага да крещят през цялото време. Аз съм Йорданка Дейчева, психолог, учител и родител. Възпитанието не е лесно нещо и няма лесни рецепти. Но има няколко важни принципа, които можете да усвоите и да използвате. Ще представя всеки един от тях в отделно видео.

Ще започна със Златното правило: Вие сте водачите в семейството или училището, а не децата. Вие сте тези, които определят правилата, а не децата. Дори когато допускате те да вземат собствени решения, то е заради вашата добронамереност, а не защото те са надделели над вас с нахалството си. С това златно правило ще започваме всеки клип, защото това е основата на добрите взаимоотношения между възрастен и дете. Както казва световно известният семеен психолог д-р Джеймс Добсън, децата желаят да бъдат водени, но искат родителите да си спечелят това право.

 Принцип №1: В отношенията с децата не бъркайте правата със задълженията

Има огромна разлика между права и задължения: от правата можем да се възползваме, ако пожелаем, докато задълженията трябва да ги изпълним, дори и ако не ни се иска.

Един пример от реалния живот: Имам право да работя, но мога и да не ходя на работа, ако има кой да ме издържа. Когато обаче започна работа, имам определени задължения. Шефът ми не ме моли да си изпълнявам задълженията. Той очаква и изисква това от мен.

А какво правим ние като родители и учители? Ние често молим децата да изпълняват задълженията си, вместо да изискваме от тях да ги изпълняват и създаваме нереалистична картина на реалността. Тук не говорим за тона и езика – те винаги трябва да бъдат под контрол. Става въпрос за принцип на взаимоотношения. Ние често създаваме у децата впечатление, че изпълнението на техните задължения е въпрос на настроение, защото няма никакви реални последици, когато не изпълнят задълженията си.

Затова децата днес отиват на училище с нагласата, че учителят трябва да им пише шестици, а не те да си ги изкарват. Отиват и на работа с подсъзнателното разбиране, че шефът им трябва да им дава заплата, а не те да си я заработват. И ако прочетете мнението на работодателите за младите работници днес, ще чуете: много претенции, малко работа. Защото още в дома си и от училище децата са свикнали да мислят за задълженията си като за права: могат да ги извършат, ако са в настроение. Защото родителите и учителите ги молят да извършват нещата, които всъщност са тяхно задължение. И няма никакви последици, когато проявяват мързел или несериозност.

 Ще дам пример с две проблемни ситуации

Домашен проблем

Стаята на десетгодишната Валя постоянно е разхвърляна. Сега тя иска да излезе пред блока да играе с приятелките си.

Неправилен подход

Майката /за стотен път/: „Валя, иди да си оправиш стаята!“

Валя: „Ооооооо, точно сега ли? Ще я оправя като се върна“.

Момичето се промъква бързо покрай майка си и изтичва навън. Майката отново отива и оправя стаята.

Правилен подход

Майката /за втори път/: „Валя, помолих те да си оправиш стаята!“

Валя: „Ооооооо, точно сега ли? Ще я оправя като се върна“.

Майката /без да повишава тон, решително, като гледа детето право в очите/: „Съжалявам, но не можеш да излезеш без да си си подредила нещата. Сега може да ти се струва досадно, но като пораснеш, ще се убедиш, че редът е важно нещо“.

По този начин майката показва, че оправянето на стаята е задължение, а не право на детето. Чрез неприятните последици детето научава, че задължително трябва да я оправи, а не само ако е в настроение.

ВАЖНО! Никаква тръшкания не трябва да променят това правило, иначе майката ще продължава да поощрява мързела на детето си.

Училищен проблем

Вторият звънец е бил. Учителката започва да проверява домашните. Иванчо за втори път идва без домашно.

Неправилен подход

Учителката (нерешително и извинително): „Иванчо, пак си без домашно. Защо имаш такова несериозно отношение? Моля те за следващия път да си го написал“.

В тази ситуация Иванчо  получава посланието, че написва-нето на домашното е негово право, а не задължение, и ще го пише, ако е в настроение, което едва ли някога ще стане.

 Правилен подход

Учителката казва (решително, като гледа ученика право в очите): „Виждам, че не искаш да изпълняваш задълженията си на ученик. Отново идваш без домашно, въпреки че предния път ти направих забележка. Затова специално в твоя чест от днес въвеждам ново правило: който е без домашно, сяда на първия чин и прави тест. Заповядай!“.

Чрез неприятните последици Иванчо получава посланието, че писането на домашна работа е негово задължение, независимо дали е в настроение.

Ситуациите са много различни и се изисква голяма мъдрост и изобретателност, за да знаем как да постъпваме по най-добрия начин. Но за да имате авторитет пред децата или учениците си, трябва да помните и прилагате Златното правило: Вие сте водачите в дома или в училище. И Принцип №1: Не бъркайте правата със задълженията. Несериозното отношение трябва да води до неприятни последици, както в реалния живот не получаваме заплата, когато не изпълняваме задълженията си.

В следващото видео ще ви представя една работеща стратегия за възпитание.

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте ФС „Психология за всеки ден“ и посетете нашия уебсайт https://facebible.bg/, където в раздел Психология публикувам статии и видеа.

Йорданка Дейчева, психолог