Възпитание и агресия: родителски стратегии за възпитание

 3 май 2017: 14-годишен ученик почина след бой в час по биология. Трагичният инцидент е станал този следобед в Основно училище “Христо Ботев” в град Славяново, област Плевен.

20 юни 2017: Инцидентът е станал в Софийската професионална гимназия по туризъм. Преди обяд 16-годишното момче влязло в учителската стая ударило и свалило на земята преподавателката, след което я замерило със стол.

25 септември 2017: Ученик остана без далак след сбиване в училище. В час по математика двама шестокласници се сбили заради топче. В сбиването единият блъснал другия в корема с лакът. Още същия ден е направена операция за изваждане на далака заради кървене.

Как ви звучат тези случаи? Дали скоро и на вратите на нашите гимназии ще има скенери за оръжие? Аз бях 12 години учител в Езиковата гимназия във Велико Търново. Имаше едно момиче, което още от самото начало се опита да диктува правилата, но скоро разбра, че в моите часове няма да стане. След време, когато вече си създадохме по-нормални отношения, аз веднъж направих забележка за шума. И това момиче ми каза буквално следното: „Госпожо, вие пък от какво се оплаквате! При вас се държим толкова добре. Аз знаете ли какво направих с предишната госпожа по английски? Извиках я до чина си, уж да види нещо в тетрадката, и като се наведе, блъснах главата ѝ в чина!“ И го изрече с такава гордост! Трябва да ви кажа, че останах шокирана. Скоро след това изключихме нея и още две нейни приятелки заради побой и кражба на пръстен.

Как ви се струва? Това ли е нашето бъдеще? Нашите бъдещи политици? Нашите бъдещи законодатели? Във вчерашната тема за семейството споменахме една мисъл: „Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. „Семейството и проблемите на интимния живот”).

Колко сериозна мисъл! Семейството е основният фактор за морала както на отделната личност, така и на обществото. А днес именно семейството е подложено на масов кръстосан огън от всички страни! Чудно ли е тогава, че новинарските емисии изобилстват с шокиращи истории за детско насилие?

Днес ще си зададем два основни въпроса: (1) Кои са причините за детската агресия? (2) Как да я предотвратим? Ние, разбира се, не можем да изчерпим всички фактори, но ще изберем три от тях, които имат изключително голямо влияние. Те са: възпитанието, влиянието на връстниците и влиянието на обществото. За всеки от тях ще отбележим как може да причини агресия и как бихме могли да предотвратим това.

Преди да започнем обаче искам да ви задам два въпроса:

Какво ще направите, ако е хладно, а детето не ще да си облече якето?

Какво ще направите, ако викнете детето да се прибира, а то не идва?

Това са примери за пасивна агресия, която с порастването на детето ще стане активна. Аз постоянно наблюдавам такива случаи около себе си, дори при съвсем малки деца. И се чудя, ако на 2 години не можеш да накараш детето си да си облече якето, какво ще правиш като стане на 16? Но да се върнем към причините за детската агресия. Споменахме, че ще започнем с възпитанието.

Възпитанието – няма спор, че семейството е основният фактор за формиране на личността – физически, емоционално, социално, морално. Обаче не е достатъчно да знаем това. Трябва да знаем как това, което правим в дома си всеки ден, се отразява на децата ни. Затова ще използваме нещо от математиката – координатната мрежа, за да илюстрираме до какви резултати могат да доведат различните родителски стилове на възпитание.

 Родителските стратегии на възпитание

Четири типа възпитателни стратегии

Във взаимоотношенията родител-дете има два основни аспекта – подкрепа и авторитет, които определят успешността на родителската стратегия. В диаграмата по-долу хоризонталната линия представлява авторитетът (кой ръководи в семейството), а вертикалната – подкрепата (към кого е насочен интересът). В зависимост от степента на проявата им, различаваме 4 родителски стратегии: разрешителна, неангажирана, авторитарна и авторитетна.

Разрешителна стратегия

Разрешителната стратегия (голяма подкрепа – малък авторитет) включва толерантност към импулсите на децата. Родителите са сърдечни и загрижени, но нямат особени изисквания за зряло поведение. Те избягват налагането на своя авторитет и на ограничения. Децата правят каквото им харесва без особен контрол. В дома почти няма правила и обикновено няма дневна програма. По този начин децата не изграждат силни ценности и искат незабавно удовлетворяване на желанията. Могат да бъдат агресивни и безотговорни, защото не са си изградили умението за отлагане на удоволствието. Вероятна агресивност.

Неангажирана стратегия

Неангажираната стратегия (малка подкрепа – малък авторитет) се характеризира с пренебрегване на децата, малка загриженост за нуждите им и не ангажираност с живота им. Това са класическите малтретиращи родители, които физически тормозят децата си и не удовлетворяват потребностите им от храна, подслон и облекло. Но малтретирането може да бъде и на емоционално ниво – емоционална изолация, пренебрегване на емоционалните нужди от любов, принадлежност, топлота, ценене. Децата от такива домове обикновено се бунтуват и възприемат негативни ценности. Те също имат дълбоки афективни проблеми поради липсата на грижи и внимание в детството. Вероятна агресивност

Авторитарна стратегия

Авторитарната стратегия (малка подкрепа – голям авторитет) се характеризира със силен родителски авторитет и малко зачитане нуждите на детето. Често родителите са своеволни и неоправдано строги. Най-малкото невнимание се преувеличава в огромен “грях”. Те са сурови, диктаторски настроени, егоцентрични, не съчувстващи, студени. Общуването е еднопосочно – родител-дете, под формата на команди и изискване за безпрекословно подчинение. Липсва обяснение на причините и условия за собствени решения на детето. Тази стратегия е отхвърляща детето и центрирана върху родителя. Детската реакция може да бъде в две посоки: първата е бунт срещу ценностите на родителите; втората е възприемане на позиция на слабоволие, нерешителност, безгръбначност и невъзможност за трудни морални решения. „Авторитарните домове обикновено изграждат деца с чувство за малоценност. Те нямат силна съвест и са склонни да отхвърлят ценностите на родителите си и да възприемат негативните ценности около тях.” (Habenicht, 1994, стр. 25). Вероятна агресивност.

Авторитетна стратегия

Авторитетната стратегия (голяма подкрепа – голям авторитет) е центрирана върху детето и поставя ясни стандарти за зряло поведение на децата, като в същото време винаги има предвид нуждите им. Тя окуражава децата да бъдат независими, да мислят самостоятелно и да развиват индивидуалността си. Родителите налагат правила и стандарти и използват наказание при необходимост, но винаги в контекста на  общия климат на топлота и загриженост за детето. Те не са фокусирани върху налагането на авторитета си, а са загрижени за правилното ръководене на децата си. Техните нужди са винаги важни и те уважават чувствата им. Родителите обясняват причините за отношението си и слушат гледната точка на децата. Децата чувстват, че наложените наказания са справедливи и че родителите им винаги ги подкрепят. Те обикновено са уверени и компетентни. Имат силна ценностна система и я отстояват. Проявяват загриженост към другите.

Забелязахте ли при кои стратегии резултатът е агресия, а при кои – загриженост към другите?

Само при авторитетната стратегия – грижа и правила – се изграждат градивни личности.

Любов и авторитет – това е ключът за възпитаване на отговорни, контролиращи себе си, не-агресивни личности!

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“.

Ако трябва да избера една стратегия, типична за нашето общество днес, то това е Разрешителната. Аз придружавам сина си до училище и го чакам, докато свърши. И наблюдавам внимателно отношенията дете-родител. Повечето деца нямат и капчица уважение към родителите си. Обичат се, прегръщат се, но когато родителят откаже нещо на детето – става ужасна гледка. Имам една съседка, на която детето беше болно, и тя не можа да го накара да се прибере вкъщи! Много любов, всичко е разрешено, но никакъв контрол, никакви изисквания към детето за възпитано поведение.

Мъдрецът от древността много точно е казал още преди 3000 години: „Горко ти, земьо, когато царят ти е дете“ (Еклесиаст 10:16) – когато децата са царете, а родителите – слугите, не можем да очакваме да ни уважават.

„При тийнейджърите, чиито родители поставят умерени, разумни правила, се наблюдават най-ниските нива на сексуална активност в юношеството.” (www. family.org).

„Най-агресивните малчугани обикновено имат агресивни и склонни да наказват родители, които ги възпитават главно чрез методите на физическото наказание, или родители, които изобщо не ги възпитават. Избягвайте тези крайности. Ако детето ви е агресивно, особено важно е да въведете ограничения и да определите някаква структура, като същевременно му създадете множество възможности за избор“.
(http://maimunka.org/2012/09/детска-агресия-причини/)

Как да направим това? Има една вълшебна думичка и тя е ВРЕМЕ. „Но, бащи, не обезсърчавайте децата си. Съчетавайте обич с авторитет, нежност и съчувствие с постоянни правила. Отделете от свободното си време за децата си; опознавайте ги; помагайте им в тяхната работа и игри и спечелвайте тяхното доверие. Станете с тях приятели, особено със синовете си. По този начин ще имате огромно влияние за добро“ (По стъпките на великия Лекар. София: Нов живот, 1998, с. 316).

Трябва да отделяме време за децата си, ПЪРВО, да им внушаваме правилните принципи, и, ВТОРО, да им показваме на практика как ние самите ги прилагаме.

Автор: Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg

Следващата статия по тази тема: Възпитание и агресия – отлагане на удоволствието