ВЪЛНИТЕ НА ЖИВОТА

Мартин си построил дървено корабче и отишъл на езерото да го изпробва. Докато се усети, вятърът отвял корабчето надалече. Мартин много се натъжил и отишъл да помоли за помощ едно по – голямо момче, застанало наблизо. Без да продума, баткото почнал да събира камъни и да ги хвърля уж по корабчето. Изумен, Мартин помислил, че никога повече няма да види играчката си, и страшно се ядосал на неуважението, с което момчето, вместо да му помогне да я извади, се мъчи да я потопи. Бил убеден, че му се подиграва, но изведнъж забелязал, че камъните не падат върху корабчето, а малко встрани от него, предизвиквайки вълни, които го връщат обратно. Така, лека – полека, корабчето доплавало до брега. Накрая ценната играчка се озовала отново в ръцете на Мартин. “Вълните невинаги са опасни -помислил си той, -човек невинаги вижда истината в чуждите намерения.”

Благодарен, той прегърнал баткото и си тръгнал с малкото си съкровище и ГОЛЯМАТА ПОУКА.
-“Животът е приказка”