ВЪНШНИ ЗАЩИТНИЦИ

Нашата първа защитна линия е кожата. Тя на практика е неуязвима освен, когато бъде наранена.  Рядко микроорганизми проникват или я увреждат. Допълнителната закрила идва от съществуването на известни химически вещества по повърхността й. В допълнение към тази механична и химична бариера кожата съдържа и специализирани клетки, познати като лангерхансови клетки, които са във взаимодействие  с вътрешната имунна система. Те сигнализират при наличие на вируси, бактерии и други възможни нашественици по повърхността на кожата. Успоредно с кожната закрила действа и защитата осигурявана от слизестите ципи на телесните отверстия и ресничестия епител на част от горните дихателни пътища. Ензимите и други химически вещества в слизестите ципи, са също допълнителна защита.

Всички тези външни защитници при входните врати са в основата на някои удивителни защитни механизми. Например, вдишаният въздух често съдържа бактерии. Но когато стига до мястото на раздвояване на трахеята, е вече стерилен. Носната секреция е нормално натоварена с милиарди бактерии. В съседство с носната кухина са околоносните синуси, които имат отвор към нея. Макар милиони бактерии и вируси да могат да преминават през този отвор, при здравите хора това не става. От едната страна е налице сериозно замърсяване, а от другата, само след няколко милиметра, средата е напълно стерилна. Същото важи и за отворите към матката и пикочния мехур. Влагалището и пикочния канал са нормално натоварени с бактерии и вируси и само на няколко милиметра навътре, в матката и пикочния мехур (при здрави хора), се наблюдава пълна стерилност.

,,Ново начало” – 172 стр. Издателство ,,Нов живот”