ВЪПЛЪТЕНИЯТ СЪЗДАТЕЛ

„И без противоречие, велика е тайната на благочестието:  Този,”Който бе явéн в плът, доказан чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.” (1 Тим. 3:16)

Въплъщението на Христос е тайнството на всички тайнства.

Христос е едно с Отец и въпреки това пожелава да слезе от равенството Си с Бога. За да изяви Своята любов към падналата раса, Той става кост от нашата кост и плът от нашата плът.

Колко огромен е контрастът между божествеността на Христос и безпомощния Младенец във Витлеемската ясла! Как да обхванем това разстояние между могъщия Бог и едно безпомощно Дете? И въпреки това, Създателят на световете, в Когото е пълнотата на Божеството, се разкрива в беззащитното Бебе в яслата. Далеч по-горен от ангелите, равен на Отец по достойнство и слава – и в същото време облечен в човешка плът! Божественото и човешкото са тайнствено съчетани, и човекът става едно с Бога.

Би било безкрайно снижаване за Божия Син да приеме човешко естество, дори още когато Адам е в своята невинност в Едем. Но Исус приема човешкия вид, когато расата вече е изнемощяла от четири хиляди години на грях. Подобно на всяко Адамово дете Той поема и резултатите от делото на великия закон на наследствеността. Тези резултати са разкрити в историята на Неговите земни предци. Той дойде с това наследство, за да сподели нашите скърби и изкушения и да ни даде пример за безгрешен живот.

Тези, които твърдят, че не е било възможно за Христос да сгреши, не могат да повярват, че Той наистина е приел на Себе Си човешката природа. Но нима не е изкушаван от Сатана не само в пустинята, но и през целия Си живот – от детството до зрелостта?

Нашият Спасител е приел човешкото естество с всички негови наклонности, с възможността да се подаде на изкушенията. Ние няма да понесем нещо, което Той да не е изтърпял.