„Пътят Господен е крепост за непорочния и съсипване за онези, които вършат беззаконие“. (Пр.10:29)
Ако от самото начало бяхме вървели в съветите на Бога, още хиляди щяха да са обърнатите в настоящата истина. Но мнозина са тръгнали по криви пътеки. Мои братя, направете прави пътеките си, да не би слабите да бъдат отклонени от пътя. Нека никой не следва крива пътека, проправена от друг, защото така не само той ще се отклони, но и ще превърне този път в утъпкан и лесен за следване от още някого. Решете за себе си, че ще вървите в пътя на послушанието. Уверете се, че стоите под широкия покров на Всемогъщия. Осъзнайте, че качествата на Йехова трябва да се изявяват и във вашия живот; че във вас трябва да се извърши дело, което да оформи характера ви по Божествено подобие. Предайте себе си на ръководството на Този, Който е Главата на всичко.
Нека се учим от Исус. Нужно ни е Неговото водителство във всеки миг. При всяка стъпка трябва да питаме: „Този ли е пътят Господен“, а не „Този ли е пътят на човека, стоящ над мен?“. Единствената ни грижа нека да е дали вървим в пътеката на Господа.
Бог ще почете и издигне всяка търсеща душа с искрено сърце, която се стреми да Го следва, като се усъвършенства в Христовата благодат. Той никога няма да остави, нито да забрави смирената душа. Вярваме ли, че Той ще работи в сърцата ни? Че ако Му позволим, ще ни направи чисти и свети чрез изобилната Си благодат, правейки ни годни да бъдем Негови съработници? Можем ли с остър и осветен ум да оценим силата на Неговите обещания и да ги изискваме за себе си – не защото сме достойни, но защото с жива вяра получаваме Христовата правда?
Няма нищо по-велико и по-могъщо от Божията любов за онези, които са Негови деца.