ВЪРХОВНИЯТ АЛТРУИЗЪМ: САМОЖЕРТВАТА

Саможертвата е рядкост, но имаме някои примери за хора, които умират за другите. В края на юли 1941 г. трима затворници изчезват от концентрационния лагер Аушвиц в южна Полша. За да попречи на други опити за бягство, командирът на лагера от нацисткото SS заповядва десет други затворници да бъдат оставени да умрат от глад. Един от тях е Франтишек Гайовничек, който изплаква: „Жена ми! Децата ми!“ Трогнат от тези думи, францисканският монах Максимилиан Колбе (1894-1941) доброволно заема мястото му.

Подарен живот

След две седмици на дехидратация и глад само Колбе остава жив. Тъй като искат да освободят бункера, пазачите му бият смъртоносна инжекция с карболова киселина на 14 август 1941 г. Той умира на 47 години, а останките му са кремирани на следващия ден. Той доброволно умира за Франтишек Гайовничек (1901-1995), който живее още 53 години. И на 93 годишна възраст той все още си спомня онзи ден: „Отец Колбе каза на командира: Искам да отида вместо човека, който беше избран. Той има жена и семейство. Аз съм сам. Аз съм католически свещеник“.

Саможертвата днес

Днес обстоятелствата са различни и рядко се налага някой да жертва живота си. Затова пък можем да жертваме от времето си, за да утешим някого; да протегнем ръка за помощ; да дадем средства за благотворителност… Ти избери!

При добро желание има много добри възможности!

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg