Вяра за време на криза

Сега е време на криза. А имаме ли вяра за време на криза?

Не отричам, че положението е сериозно. Наистина има нов коронавирус. Наистина има пандемия. Наистина има тежки усложнения и дори смъртни случаи. Но къде е вярата, която ще ни преведе през тази криза и която ще ни даде надежда отвъд кризата?

Хареса ми част от изказването на митрополит Гавриил по BTV на 15 март в предаването „120 минути“. Той каза, че трябва сериозно да се замислим за поведението и греховете си и да се покаем. Каза още, че Бог е допуснал епидемията заради нашите грехове. Аз бих казала, че епидемията е по-скоро последица от престъпването на Божиите морални (10-те заповеди) и здравни закони: в огромната си част човечеството не спазва нито моралните, нито здравните принципи, които Бог милостиво ни е разкрил в Своето Слово, Библията и съответно жъне своите катастрофални последици. Огромно впечатление ми направи изказването на д-р Недли, че много микроби и зарази произлизат от нечистите животни, които изрично са забранени за храна на хората в Светото Писание.

Един прост пример

Ако човек открадне от друг, ще предизвика неговото недоволство и гняв. Вторият ще тръгне да си отмъщава и ето ти междуличностен конфликт. Ако една компания открадне търговска територия от друга, това ще предизвика недоволството и гнева на втората. Втората ще тръгне да търси отмъщение и компенсация и ето ти търговска война. Ако една държава открадне територия от друга, това ще предизвика недоволство и гняв у народа и политиците. Втората ще тръгне да си връща територията и ето ти международна война. Разбира се, това е само един опростен пример за системното нарушаване на Божиите принципи на любовта (10-те Божии заповеди) на икономическо и политическо ниво в човешкото общество.

Втори прост пример

Ако Иван наругае Драган, следва размяна на нелюбезни думи (а вероятно и юмручни нелюбезности) и междуличностен конфликт. Ако съпругата се изкаже недобронамерено за умствените способности на съпруга си, следва взаимна размяна на натрупани лоши чувства и семеен конфликт. Ако една държавна институция се изкаже неласкаво за политиката на друга държавна институция, следва институционална война в държавата. А ако една държава критикува друга държава (особено по-силна от самата нея), следва резолюция на ООН и международни санкции. Това е още един опростен пример за лавинообразното действие на нарушаването на Божия закон „Не убивай“ с думите си: „Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл“ (Матей 5:21,22).

Последиците от егоизма

Бог просто ни оставя да пожънем последиците от погрешните си решения, подбудени от нашия егоизъм и бунт срещу Него.

Коя огромна търговска корпорация днес смята, че „Не кради“ трябва да бъде част от етичния ѝ кодекс? Кой политик днес приема „Не пожелавай“ като ценност за политическата си кариера? Кой човек може да каже, че „Не лъжи“ е принципът на отношенията му с другите хора? Кой съпруг или съпруга могат да се похвалят, че „Не прелюбодействай“ е основният принцип в техния брак? Кое дете мисли, че „Почитай баща си и майка си“ е важно за успеха му в живота? Не казвам, че нито един човек не спазва тези принципи. Но определено казвам, че мнозинството ги няма като житейска философия.

Каквито и да са конкретните причини за настоящата криза с новия коронавирус и обявената от СЗО пандемия, вярващите хора имат повод да оценят вярата си – дали тя ще издържи във време на криза. Сещам се за библейската история за пророк Елисей и слугата му Гиезий. Когато огромна вражеска сирийска армия обгражда града, където се намира пророкът, и заплашва да затрие всичко живо в него, това е време на криза. Сърцата на всички хора в града примират от страх. Какво обаче става в сърцето на пророка: „Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях“ (4 Царе 6:16).

Нещо, което другите не виждат

Пророкът вижда нещо, което другите не виждат. Пророкът вижда Невидимия, също като великия пророк Мойсей (Евреи 11:27). Затова се налага да се помоли на Бога да отвори очите на слугата му, за да види, че отвсякъде са обградени с огнените коне и колесници на небесната армия.

Ти виждаш ли това, което другите не виждат? Ти виждаш ли Невидимия?

За да бъде вярата ни за време на криза, а не само за време на благополучие, тя трябва да отговаря на следните въпроси (не претендирам за изчерпателност):

  1. В какъв Бог вярвам?

За да издържи вярата ми в Бога тежкото изпитание и да излезе по-силна, трябва да имам вярна представа за Бога. Ако Го смятам за само за справедлив и неумолим (като езическите богове), ще се чувствам смазана от огненото Му негодувание. Ако мисля, че е като дядо Коледа, Когото толкова лесно манипулираме, едва ли ще Го смятам за способен да се справи с това бедствие.

Едновременно святост и любов

Истинският Бог е описан в Библията. Той е едновременно свят, но и любов. Той е едновременно справедлив и любящ. Той е много милостив, но и има граница на търпението Си. „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието“ (Изход 34:6,7).

Този Бог не извинява греха, но ме обича толкова много, че праща Сина Си да умре за греховете ми. Той може да допусне тежка криза в живота ми, но ако продължавам да Го търся, ще даде изходен път. „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

  1. Изградил/а ли съм връзка на доверие?

Когато имам правилната представа за Бога като едновременно справедлив и милостив, ще е по-лесно да Му се доверявам както в благоденствие, така и в бедствие. Но доверие не се изгражда за един ден. Изисква се истинска дълготрайна връзка, жива опитност, изпитана в различни житейски ситуации. Доверието се изгражда всеки ден чрез малките житейски уроци, за да устои в големите житейски кризи. За християнина това е ежедневната молитва, ежедневното четене на Словото, ежедневното послушание на всичко, което научава от него.

Казва ли ти Бог да престанеш да крещиш на детето си? Ако Му имаш доверие, ще престанеш с Неговата помощ. Казва ли ти Бог да престанеш да даваш обещания, които не изпълняваш? Ако Му имаш доверие, ще престанеш с Неговата помощ. Казва ли ти Бог днес, че и тази епидемия, колкото и тежка да е, ще преминеш с Неговата помощ? Ако досега си Го слушал и си Му имал доверие, ще ти бъде лесно да Му повярваш и точно в този труден момент.

  1. Обичам ли Божиите принципи?

Повърхностното християнство няма да издържи във време на криза. Много хора харесват християнските идеали, но не желаят да проявят необходимото себеотрицание, за да ги практикуват в живота си. Елементарен пример: всеизвестно е, че захарта отслабва имунната система, но колко от нас успяват поне да ограничат употребата на сладкиши, да не говорим почти да ги изключим от менюто си? А имунитетът има решаваща роля за борбата с новия коронавирус, както и с другите познати микроби.

За да издържи твоята вяра изпита на кризата, трябва наистина да обичаш Божиите принципи. А това може да стане, когато наистина се убедиш, че Бог ни дава Своите заповеди не защото е тиранин и обича за Му се подчиняват, а защото те са изцяло, напълно и безкрайно само за наше добро.

Например първата заповед, която толкова ни дразни: „Да нямаш други богове освен Мене“. Бог знае, че нищо друго освен Неговата любов и справедливост няма да ни донесе щастие. Затова ни предупреждава, че нито пари, нито власт, нито удоволствия, нито каквото и да било друго, което направим свой бог, няма да ни донесе удовлетворение, дълготрайно щастие и вечен живот.

Когато наистина осъзнаем, че Божиите принципи са единствено и само за наше добро, ние ще изберем с волята и сърцето си да ги изпълняваме в живота си. И в добро, и в зло.

  1. Вярвам ли на „всяко слово, което излиза от Божиите уста“?

Най-трудната част. Наистина ли вярвам на „всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4)?

Когато всичко ми е наред, е лесно да чета обещанията, че „няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти“ (Псалми 91:10). Но когато обявяват навсякъде извънредно положение и гледам по телевизията лекарите със защитни облекла като по научно-фантастичните филми, тогава „язвата“ изглежда съвсем близо до „шатъра“ ми.

Няма да навлизам в спора истински вярващ ли е човек, ако бъде заразен с вируса. Многострадалният Йов вече е отговорил на този въпрос. За мен в този момент е по-важно дали аз ще живея според „всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Според всеки принцип, който зная. Дори и според тези заповеди, които не ми харесват. Дори и тези, които ме изобличават.

Мисля, че такава вяра ще издържи във време на криза. Според мен точно тази вяра е за време на криза: да познавам Бога, да Му имам доверие, да обичам Неговите принципи и да живея според тях.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg