ВЯРА

„Вяра е да вярваме на това, което не виждаме, а наградата за вярата е да видим това, в което сме повярвали.“ 

Полетата бяха пресъхнали и кафяви от липсата на дъжд, а посевите бяха клюмнали от жажда.

Хората бяха загрижени и ядосани докато гледаха към небето за някакъв знак на успокоение.  Дните се превръщаха в сухи седмици. Дъжд обаче нямаше.

Проповедниците на местните църкви решиха да определят един час, в който всички хора от селото да се съберат на площада за да се помолят заедно. Те помолили хората всеки да си носи някакъв предмет на тяхната вяра, който ги вдъхновява.

В определия час хората от града изпълнили площада с разтревожени лица и сърца изпълнени с надежда. Проповедниците били много доволни да видят различните предмети, които хората носели в ръцете си сключени за молитва – Библии, кръстчета и други подобни неща.

Когато часът за молитва приключил като по магическа команда от небето завалял лек дъжд. От тълпата се чували радостни възгласи докато те повдигнали към Бог предметите, които си били донесли в знак на благодарност и хвала. В средата на тълпата един символ на вярата засенчвал всички останали. Едно малко 9-годишно дете си носело чадър.

Лавърн Хол