В Капернаум Исус прекарваше интервалите между Своите пътувания из страната и този град бе известен като “Неговия град”. Бе разположен на брега на Галилейското езеро, до красивата Генисаретска долина. Ниското разположение на езерото придава на равнината, която обкръжава неговите брегове, мек южен климат. Тук в дните на Христос имаше палмови и маслинени дървета, овощни градини и лозя, зелени ниви и ярки цветя в богато разнообразие, всички напоявани от живителните потоци, извиращи от скалите. Бреговете на езерото и близките хълмове, които го заобикаляха, бяха осеяни с градове и села. Езерото бе изпълнено с рибарски лодки. Навсякъде кипеше труд и оживление. Самият Капернаум бе удобен център за делото на Спасителя. Разположен на пътя от Дамаск за Ерусалим и Египет и към Средиземно море, той бе голям кръстопът. Хора от много земи минаваха през него и отсядаха да починат в странноприемниците му. Тук Исус можеше да срещне лица от всеки народ и ранг, богати и високопоставени, както и бедни и смирени, и уроците Му щяха да бъдат разнесени в други страни, в много домове. Щеше да бъде предизвикано изследването на пророците, вниманието щеше да бъде насочено към Спасителя и мисията Му щеше да се изяви на света. Независимо от противодействието на Синедриона, народът с готовност очакваше развитието на Исусовата мисия. Цялото Небе бе развълнувано от интерес. Ангели приготвяха пътя за Неговата служба, раздвижвайки човешките сърца и притегляйки ги към Спасителя. В Капернаум за Христовата сила бе свидетелствал синът на благородника, който бе излекуван. Високопоставеният служител и неговото домочадие с радост говореха за вярата си. Когато се разбра, че самият Учител бе сред тях, целият град се развълнува. Множества се тълпяха при Исус. В събота хората се струпаха в синагогата, като много от тях трябваше да се върнат, защото не можаха да влязат вътре. Всички, които чуха Спасителя, “учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт”. “Защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници” (Лука 4:32; Матей 7:29). Учението на книжниците и старейшините бе студено и формално като урок, научен наизуст. За тях Божието слово нямаше жизнена сила. Собствените им идеи и традиции бяха заместили Неговото учение. В обичайния цикъл от служби те претендираха, че обясняват закона, но никакво вдъхновение от Бога не вълнуваше сърцата им или сърцата на техните слушатели. Исус не се занима с различните спорни въпроси между евреите. Неговата работа бе да представи истината. Думите Му хвърляха поток от светлина върху ученията на патриарсите и пророците и писанията се разкриваха на хората в нова светлина. Никога преди слушателите не бяха прониквали така дълбоко в значението на Божието слово. Исус посрещаше хората на тяхната собствена почва като човек, който познава трудностите им. Той изявяваше красотата на истината, като я представяше по най-пряк и прост начин. Учението Му бе чисто и ясно като течащ поток. Гласът Му бе като музика за слушалите монотонните поучения на равините. Но макар учението Му да бе просто, Той говореше с авторитет. Тази черта на Неговото учение бе в контраст с учението на всички други учители. Равините говореха със съмнение и колебливост, сякаш Писанията можеха да бъдат тълкувани, за да обясняват напълно противоположни неща. Слушателите им попадаха всеки ден във все по-голяма несигурност. А Исус поучаваше върху Писанията с безспорен авторитет. За каквото и да говореше, излагаше нещата с властта на човек, на чиито думи не можеше да се противоречи. И все пак, Той бе по-скоро сериозен, отколкото страстен говорител, който има определена цел пред себе си. Разкриваше действителностите на вечния живот. Във всяка тема разкриваше Бога. Исус се стремеше да премахне заслепението, което държи хората погълнати от земни грижи. Поставяше нещата от живота в тяхната истинска връзка, като подчинени на нещата с вечна стойност. Но не пренебрегваше важността им. Учеше, че небето и земята са свързани и че знанието за Божествената истина подготвя хората да изпълнят по-добре задълженията си във всекидневния живот. Говореше с познаване за Небето, като съзнаваше връзката Си с Бога и признаваше единството Си с всеки член на човешкото семейство. Неговите вести на милост бяха разбираеми за слушателите. Той знаеше “как да помогне с дума на уморения” (Исая 50:4), защото благодатта се изливаше на устните Му, за да предава на хората по най-привлекателен начин съкровищата на истината. Отнасяше се тактично към изпълнените с предразсъдък умове и ги изненадваше с илюстрациите, които печелеха вниманието им. Достигаше до сърцето чрез нагледни уроци. Примерите Му бяха от всекидневния живот и макар че бяха прости, съдържаха удивителна дълбочина. Птичките във въздуха, кремовете в полето, семената, овчарят и овцете – с тези предмети Христос илюстрира безсмъртни истини. И винаги след това, когато слушателите видеха същите неща в природата, си спомняха думите Му. Христовите илюстрации постоянно повтаряха уроците Му.