В ПЕРИОДИ НА КРИЗА

Силата, бликаща от примерите на хора, които се държат достойно в периоди на криза и бедствие, влияе на поколения след тях. Така те оставят благословени следи след себе си, които ще вдъхновяват мнозина други, изпаднали в подобно положение. Както направи Йоан Кръстител.

Такъв е случаят и с пророк Елисей. Човек, който заслужено може да бъде поставен в галерията на най-великите идеалисти в световната история. Служител, добре известен със своята всеотдайност и посвещение. Пожелал да има двойна мярка от Светия Дух, той измина целия си живот във вдъхновена работа за Божия прослава. Неговата мисия на водач и реформатор е блестящ образец за всички генерации. Бог извърши изключителни чудеса чрез него и мотивира много хора за истинска духовна промяна.

Но в напреднала възраст пророкът беше повален от тежка, мъчителна болест. Остана съвсем сам – без семейство, без приятели, без близки. Години наред животът му гаснеше бавно. Ето го времето на трудните въпроси. Защо Господ не го излекува? Заслужаваше ли да стигне дотук? Защо трябваше да приключи така безславно? Елисей не разбираше и нямаше как да разбере. Но се довери на Бога и измина достойно пътя на вярата докрай.

Наистина шокиращо е, когато верни и праведни хора, които в продължение на години са давали сила и надежда на другите, изпаднат в немощ. На пръв поглед отстрани това изглежда несправедливо, но ако сте имали контакт с такива личности в подобно положение, сигурно сте забелязали, че не роптаят. Те познават своя Бог и са убедени, че преди да ги прибере, Той ги усъвършенства за тяхно добро, за собственото им спасение. (Нека да добавим, че чрез тяхното състояние Бог изпитва и характерите на тези, които са длъжни да им помогнат и да се погрижат за тях. Но това е друга тема.)

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян