В СВОЯ ХРАМ – ЧАСТ 2

Когато Господ слезе на планината Синай, мястото беше осветено от Неговото присъствие. На Мойсей бе наредено да огради планината, да я освети, и словото на Господа прозвуча с предупреждението: “Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите -; който се допре до планината, непременно ще се умъртви; обаче ръка да се не допре до Него, но той да се убие там, с камъни- “ (Изх. 19:12,13). Така те бяха научени на урока, че където Бог изявява Своето присъствие, мястото е свято. Преддверията на Божия храм трябваше да се смятат за свещени, но в битката за печалба всичко това беше забравено. Свещениците и управниците бяха призвани да бъдат представители на Бога пред народа. Те трябваше да изобличат оскверняването на храмовия двор. Трябваше да дадат на народа пример на почтеност и състрадание. Вместо да търсят собствената си изгода, трябваше да се съобразят с условията и с нуждите на поклонниците и да бъдат готови да помогнат на тези, кито не можеха да купят изискваните жертви. Но не правеха така. Алчността бе закоравила сърцата им. На този празник дойдоха страдащи, нуждаещи се и нещастни, имаше слепи, куци, глухи. Някои бяха донесени на носилки. Мнозина от дошлите бяха толкова бедни, че не можеха да си купят дори най-скромния принос за Господа; толкова бедни, че не можеха да си купят дори храна, за да заситят глада си. Те бяха силно притеснени от изявленията на свещениците. А свещениците се гордееха с набожността си. Твърдяха, че са стражи на народа, но нямаха нито съчувствие, нито милост. Бедните, болните, умиращите напразно призоваваха тяхната благосклонност. Страданията им не събуждаха милосърдие в сърцата на свещениците. Когато Исус влезе в храма, видя цялата тази картина. Видя нечестните сделки, тревогата на бедните, които мислеха, че греховете им няма да бъдат простени без проливане на кръв. Видя външния двор на Своя храм, превърнат в място за непочтена търговия. Святото обиталище бе станало обширно тържище. Христос разбра, че трябва да се направи нещо. Хората бяха обременени с многобройни церемонии, без подходящо обяснение за тяхното значение. Поклонниците принасяха своите жертви, без да разбират, че това бяха само символи на единствената, съвършена Жертва. И сред тях, неразпознат и непочетен, стоеше Този, който бе символизиран от жертвите им. Той бе дал наставления за приношенията, разбираше символичната им стойност, а сега установи, че те бяха изопачени и погрешно разбрани. Духовното поклонение бързо изчезваше. Нищо не свързваше свещениците и управниците с техния Бог. Христовото дело трябваше да установи съвсем различно поклонение. Застанал на стъпалата на храмовия двор, Христос с изследващи очи обхваща разкрилата се пред Него сцена. С пророчески поглед гледа бъдещето – не само години, но векове и епохи. Вижда как свещеници и управници ще отклоняват нуждаещите се от техните права и ще забраняват евангелието да се проповядва на бедните. Вижда как Божията любов ще бъде скрита от грешниците и хората ще търгуват с Неговата благодат. Пред тази картина лицето Му придобива израз на възмущение, сила и власт. Вниманието на народа е привлечено към Него. Очите на хората, заети с тяхната несвята търговия, се приковават в лицето Му. Те не могат да откъснат поглед от този Човек. Чувстват, че Той чете най-  съкровените им мисли и открива скритите им подбуди. Някои се опитват да закрият лицата си, сякаш злите им дела са изписани върху тях, за да избягнат тези проницателни очи. Суматохата изведнъж спира. Шумът от търговията и пазарлъците е утихнал. Тишината става мъчителна. Чувство на благоговение изпълва събралите се. Сякаш бяха застанали пред Божия съд да отговарят за делата си. Гледайки Христос, те виждат Божествеността да проблясва през човешката одежда. Величието на небето застава, както Съдията ще застане в последния ден – не със същата слава, която ще Го придружава тогава, но със същата сила да чете в сърцата. Погледът Му обхвана множеството, виждайки всеки един поотделно. Осанката Му, внушаваща достойнство, сякаш се издига над тях и Божествена светлина озарява лицето Му. Той заговаря и ясният Му, звучен глас – същият, който на планината Синай провъзгласи закона, който свещениците и управниците нарушаваха – се чува да отеква под сводовете на храма: “Дигнете ги оттук; не правете бащиния Ми дом дом на търговия.” Бавно слизайки по стъпалата и размахвайки бич от върви, събран при влизането Му в двора, Той заповядва на пазарящите се да отстъпят от преддверията на храма. С ревност и строгост, които никога преди това не бе изявявал, Той преобръща масите на среброменителите. Монетите падат с остър звън върху мраморната мозайка. Никой и не помисля да се усъмни в Неговия авторитет. Никой не смее да събере нечестната печалба. Исус не ги удря с камшика от върви, но в ръката Му този прост бич изглежда ужасен като огнена сабя. Служителите в храма, спекулиращите свещеници, комисионерите и търговците на добитък със своите овце и овни се втурват да излизат от храма с единствената мисъл да избягат от присъдата на Неговото присъствие. Паника обхваща множеството, което чувства покоряващата сила на Неговата Божественост. Викове на ужас се изтръгват от стотици пребледнели устни. Дори учениците се разтреперват. Те са обзети от страхопочитание от думите и от така необичайното поведение на Исус. Спомнят си, че е писано за Него: “Защото ревността за Твоя дом ме изяде” (Пс. 69:9). Скоро шумната тълпа със своите стоки е вече далеч от храма на Господа. Дворовете са свободни от непочтената търговия и дълбока тишина и тържественост царят на мястото на суматохата. Присъствието на Господа, което в древността беше осветило планината, сега освети храма, издигнат в Негова чест.