С очистването на храма Исус обявяваше Своята мисия като Месия и началото на делото Си. Този храм, издигнат, за да бъде изпълван с Божието присъствие, бе предназначен да стане нагледен урок за Израил и за света. Божията цел от вечни времена беше всяко сътворено същество – от блестящите и святи серафими до човека – да бъде храм на Твореца. Поради греха човечеството престана да бъде Божи храм. Помрачено и
омърсено от греха, сърцето на човека не разкриваше вече славата на Божествения. Но с въплъщението на Божия Син целта на Небето е изпълнена. Бог обитава в човечеството и чрез спасителната благодат сърцето на човека става отново Негов храм. Бог бе определил храмът в Ерусалим да бъде постоянно свидетелство за високата чест, достъпна за всяка душа. Но евреите не разбраха значението на този храм, с който толкова много се
гордееха. Не се отдадоха да бъдат святи храмове на Божия Дух. Дворовете на храма в Ерусалим, изпълнени с шум от несвята търговия, представяха съвсем вярно храма на сърцето, осквернен от присъствието на чувствени страсти и несвяти мисли. С очистването на храма от светските купувачи и продавачи Исус оповести Своята мисия – да очисти сърцето от осквернението на греха, от земните желания, от себелюбивите страсти и
злите навици, които покваряват душата. “И Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, когото вие желаете – ето, иде, казва Господ на силите. Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото Той е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците и ще ги претопи като златото и среброто” (Малахия 3:1-3). “Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали. Защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (Кор. 3:16,17). Никой човек не може да изхвърли сам злото, което е завладяло сърцето му. Само Христос може да очисти храма на душата. Но Той не влиза там със сила. Не влиза в сърцето, както в древния храм, а казва: “Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него- “ (Откр. 3:20). Той ще дойде не само за един ден, защото казва: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя- и те ще Ми бъдат люде.” “- ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Кор. 6:16; Михей 7:19). Неговото присъствие ще очисти и освети душата, за да може тя да бъде свят храм на Господа “и се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище” (Еф. 2:21,22). Обхванати от ужас, свещениците и управниците избягаха от храмовия двор и от изпитващия поглед, който четеше в сърцата им. При своето бягство срещнаха други, които се бяха запътили към храма, и им казаха да се върнат, разкривайки им какво бяха видели и чули. Христос погледна бягащите хора с жал към техните страхове и към невежеството им по отношение на това, какво представлява истинското поклонение. В тази сцена Той видя символизирано разпръскването на цялата еврейска нация поради нечестието и непокаянието -. А защо свещениците избягаха от храма? Защо не останаха на мястото си? Този, който им бе заповядал да избягат, беше син на дърводелец – беден галилеянин, който нямаше никакъв земен пост или власт. Защо не Му се възпротивиха? Защо оставиха печалбата си, придобита с нечестие, и избягаха при заповедта на Този, чиято външност беше така скромна? Христос говори с авторитет на цар. И в Неговия вид, и в тона на гласа Му имаше нещо, на което те не можеха да се противят. При думите на заповедта осъзнаха както никога преди това своето истинско състояние на лицемери и грабители. Когато Божеството проблясна през човешкото естество, в лицето на Христос те не видяха само възмущение. Осъзнаха важността на думите Му. Почувстваха се сякаш пред трона на вечния Съдия с присъда и за този живот, и за вечността. За кратко време се убедиха, че Христос е пророк и мнозина повярваха, че е Месия. Светият Дух проблясна в умовете им, осветлявайки думите на пророците за Христос. Защо не се поддадоха на това убеждение? Те не желаеха да се покаят. Знаеха, че Христовото съчувствие към бедните бе събудено. Знаеха също, че бяха виновни, задето изнудват народа чрез своята търговия. Тъй като Христос проникна в мислите им, те Го намразиха. Публичното осъждане бе унизило тяхната гордост и те ревнуваха за растящото Му влияние върху народа. Решиха да Го предизвикат заради силата, с която ги изгони и да Го запитат кой Му е дал тази сила. Бавно и замислено, но с омраза в сърцата си, те се върнаха в храма. Но каква промяна само бе настъпила в тяхно отсъствие! Когато те побягнаха, бедните останаха вътре и сега гледаха към Исус, чието лице изразяваше любов и съчувствие. Със сълзи в очите Си Той каза на треперещите около Себе Си: “Не бойте се, Аз ще ви избавя и вие ще Ме прославите. Затова дойдох на света.”
Народът се притискаше до Христос с настойчиви молби за помощ: “Учителю, благослови ме!” Неговото ухо чу всеки вик. С милост, надминаваща майчината, Той се наведе над страдащите. Обърна внимание на всички. Всеки бе излекуван, независимо от каква болест бе болен. Немите отвориха устата си с хвала. Слепият видя лицето на своя лечител. Сърцата на страдащите бяха зарадвани.
Тъй като свещениците и служителите на храма бяха свидетели на това велико дело, какво откровение за тях бяха възгласите, които стигнаха до ушите им! Хората разказваха историята на болестите си, от които бях страдали, разказваха за своите разочаровани надежди, мъчителни дни и безсънни нощи. Христос ги бе излекувал, когато и последният лъч на надежда изглеждаше угаснал. “Моето бреме беше толкова тежко – казваше един, – но аз намерих помощник. Той е Божият Христос и аз ще посветя живота си в служба на Него.” Родители казваха на децата си: “Той спаси вашия живот. Издигнете гласа си за възхвала на Него!” Гласовете на деца и младежи, на бащи и майки, на приятели и зрители се смесиха в благодарност и възхвала. Надежда и радост изпълниха сърцата. Мир облада умовете им. Те бяха възстановени и духом, и тялом и се върнаха в домовете си, като разказваха навсякъде за безподобната любов на Исус.