Поради духовния си мрак даже и учениците на Исус не успяваха често да разберат уроците Му. Но много от тях им се изясниха от последвалите събития. Когато Той вече нямаше да върви с тях, думите Му щяха да
останат в сърцата им. Отнесени към храма в Ерусалим, думите на Спасителя: “Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна”, имаха по-дълбоко значение, отколкото схванаха слушателите. Христос бе основата и животът на храма. Неговите служби бяха символ за жертвата на Божия Син. Свещеничеството бе постановено, за да представи посредническия характер и дело на Христос. Целият план на жертвеното богослужение беше символ на смъртта на
Спасителя за изкуплението на света. Тези приноси не можеха да имат сила, когато се изпълнеше голямото събитие, към което цели векове сочеха. Тъй като цялото ритуална система символизираше Христос, то тя нямаше никаква стойност без Него. Когато евреите запечатаха своето отхвърляне, като предадоха Христос на смърт, те отхвърлиха всичко, което даваше смисъл на храма и на неговите служби. Светостта им изчезна и храмът бе обречен на унищожение. От този ден нататък жертвените приноси и службите, свързани с тях, ставаха безсмислени. Подобно на жертвата на
Каин те не изразяваха вяра в Спасителя. Като предадоха Христос на смърт, евреите буквално разрушиха своя храм. Когато Христос бе разпънат,
вътрешната завеса на храма се раздра на две от горе до долу, което означаваше, че великата последна Жертва е дадена и че системата от жертвени приношения е приключила завинаги. “- За три дни ще го издигна.” Със смъртта на Спасителя изглеждаше, че
силите на тъмнината са победили и ликуват за своята победа. Но от взетия в заем гроб на Йосиф Исус излезе победител, “- като ограби началствата и
властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него” (Кол. 2:15). Чрез заслугата на Своята смърт и възкресение Той стана служител “на истинската скиния, която Господ е поставил, а не
човек” (Евр. 8:2). Хора издигнаха еврейската скиния, хора издигнаха еврейския храм, но небесното светилище, чийто образ бе земното светилище, не бе изградено от архитект човек. “Ето мъжът, чието име е
Отрасъл- Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен; и като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола Си” (Захария 6:12,13). Жертвената система, която бе сочила на Христос, отмина, но очите на
хората бяха обърнати към истинската Жертва за греховете на света. Земното свещенство престана, но ние гледаме към Исус – Свещеник на Новия завет, и към “поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата”. “- пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията- А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе, та чрез по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена-, но със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление” (Евр.; 9:8-12 Евр. 12:24, 9:8-12). “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евр. 7:25). Макар че службата трябваше да се премести от земния към небесния храм, макар че светилището и нашият велик Първосвещеник щяха да станат невидими за човешкия поглед, учениците не трябваше да претърпят от това ни най-малка загуба. Те щяха да разберат, че не се нарушава тяхното общуване с Него, нито има някакво намаляване на силата поради отсъствието на Спасителя. Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Той е отнет от
плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: “И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20). Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му.
“И тъй като имаме велик Първосвещеник, Исуса, Божия Син-, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да
намерим благодат, която да помага благовременно” (Евр. 4:14-16).