В СЕЗОНА НА КЪРЛЕЖИТЕ

 Кърлежите са преносители на вируси, бактерии и паразити, които могат да причинят заболявания, най-чести от които са Лаймска борелиоза (Лаймска болест) и Марсилска треска.

Основна роля имат пасбищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата (очите). За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след запиването на кърлежа. Заболяванията, които се причиняват от кърлежи най-често са сезонни – от април до септември.

Лаймска борелиоза (Лаймска болест)

През първата фаза, която започва след инкубационен (скрит) период от 3 до 30 дни се наблюдава зачервяване на кожата с диаметър над 5 см на мястото на ухапването от кърлежа, което бързо се разширява. Може да се наблюдават и други симптоми като повишена температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите, увеличени лимфни възли, главоболие и други, които може да изчезнат и без лечение, но причинителя остава в организма и болестта може да се развие.

Втората фаза се развива няколко месеца след ухапването и се характеризира с проблеми с концентрацията, умора, световъртеж, изпотяване и кризи със силно учестен пулс. Наблюдават се различни клинични прояви като неврологични, засягане на сърцето, очите и множество червени петна по кожата.

Третата фаза се проявява години след заразяването. Нелекуването на Лаймската болест е свързано с множество усложнения.

Лечение на болестта се прилага в зависимост от фазата, в която е открито заболяването с високи дози антибиотици по предписание и под наблюдение на лекар.

Марсилска треска

            Характеризира се разпространен макулопапулозен обрив, висока температура и непостоянно наличие на първичен афект на мястото на ухапване.

Инкубационният период от 3 до 7 дни. Началото на заболяването е внезапно, с краткотрайно втрисане. Протича с токсико-инфекциозен, кранио-фарингеален синдром и първичен афект при 30-50% от болните, във вид на язвичка с тъмна круста в центъра  и регионален лимфаденит.

На 2-3-ия ден от заболяването по цялото тяло, лицето, дланите и стъпалата се появява обилен, едър розеолен или петнисто-папулозен обрив.

Резервоар на инфекцията е rhipicephalus sanguineus. В природните огнища инфекцията се поддържа и циркулира като зооноза сред някои диви животни –лалугери, диви зайци, полски мишки и др. Главни  гостоприемници на трите стадия на развитието на кърлежа са кучето и дивият заек.

Профилактични мерки:

– Окосяване на тревни площи в населени места.

– Носене на предпазно облекло.

– Използване на репеленти.

– Унищожаване на бездомните кучета.

– Редовно обезпаразитяване на домашните животни.

– Измиване и дезинфекциране на ръцете след отстраняване на кърлежи.