В СЪДНИЯ ДЕН

Опитвали ли сте някога да си представите съдния ден, когато милиарди човешки същества от всички времена, от всички раси и религии, от всички културни и социални прослойки ще застанат с открити досиета пред святото лице на живия Бог? И независимо от степента на неудобството и нежеланието им, всяко дело, дума, мисъл, чувство и дори подбуда ще стане достояние пред очите на цялата Вселена. Нали се досещате, че и ние с вас ще бъдем там, с напълно „прозрачна” биография, без целия си благочестив камуфлаж, без нито една от своите любими маски на фалшива праведност, добродетелност и духовност. Ще стоим пред небесния Съдия в истинския си вид, такива, каквито сме в реалната си същност, без да успеем да прикрием и най-дискретните фибри на душата си. Това ще бъде много драматична сцена.

В този момент грехът няма да изглежда толкова „лъскав” и безобиден, както преди, по време на неговото практикуване. В присъствието на праведния Съдия ще се разкрие цялата му грозота. И макар че всяко престъпление и зло има своите основания и специфични предпоставки, именно тук и сега грехът показва истинското си естество – бунт срещу Бога, незачитане и неуважение на Неговите разпоредби. Всички присъщи за грешника оправдания – че е бил предизвикан, измамен, подведен, че справедливо е отмъщавал, че не е овладял нагона на плътта си, че е действал в момент на слабост, че не е допускал подобно отрицателно развитие, че дори е имал добро намерение или е приложил формулата „целта оправдава средствата” – звучат нелепо и несериозно. Няма какво да се каже в защита на злото. Не остава никакво съмнение, че пренебрегването на Божия закон е фатално.

Когато всички видят мащаба на Божието дълготърпение, когато проследят пътя на Божията милост в живота си, когато вземат под внимание всички онези случаи, когато Бог ги е изчаквал, ще се наложи да признаят абсолютната Му справедливост. Не ще бъдат в състояние да отрекат очевидните факти. В този момент всички, независимо от коя страна на „фронтовата линия” се намират, ще се поклонят пред единствения достоен за това – Царя на царете. Бог е реабилитиран! Вселената Му се покланя и Го признава за единствено достоен. Въпросът за Божията справедливост е решен. Не чрез принуда и насилие, а чрез свобода и избор. Моралът на Бога е показал своята висота. Няма никакво съмнение, че Той единствен е достоен да управлява и че Неговите решения са правилни. Христос, Божият Син, е извоювал победата и заслужава божествено преклонение. „Затова Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филипяни 2:9-11).

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян