ГЛАСЪТ В ПУСТИНЯТА – ЧАСТ 1

Сред верните в Израил, които жадуваха идването на Месия, се появи предтечата на Христос. Възрастният свещеник Захария и жена му Елисавета “бяха и двамата праведни пред Бога”. И в техния смирен и свят живот светлината на истината грееше като звезда сред тъмнината на онези изпълнени с нечестие дни. На благочестивата двойка бе обещан син, който трябваше да “предиде пред лицето Му да приготви за Господа благоразположен народ”.Захария живееше в “планинската страна на Юдея”, но бе отишъл в Ерусалим да служи една седмица в храма – служба, изисквана два пъти в годината от свещениците от всяка група. “И като свещенодействаше той пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.”Захария стоеше пред златния олтар на Светая на светилището. Облакът от тамян, придружен от молитвите на Израил, се издигаше пред Бога.Внезапно осъзна Божието присъствие. Ангел от Господа стоеше “отдясно на кадилния олтар”. Позата на ангела изразяваше благосклонност, но Захария не забеляза това. В продължение на много години той се бе молил за идването на Изкупителя. Сега небето бе изпратило свой вестител да му съобщи, че на тези молитви скоро ще бъде отговорено. Но милостта от Бога се стори на Захария прекалено велика, за да може да повярва. Бе обхванат от страх и чувство на себеосъждане.
Но ангелът го поздрави с радостното уверение: “Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух- И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.” Захария добре знаеше как бе дарено дете на Авраам в напредналата му възраст, защото бе повярвал на Този, Който вярно изпълняваше Своите обещания. Но за момент възрастният свещеник насочи мисълта си към човешката слабост. Забрави, че това, което Бог е обещал, е в състояние да го изпълни. Какъв контраст между неверието му и сладката, искрена като на дете вяра на Мария, девойката от Назарет, която отговори на чудната ангелска вест: “Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал” (Лука 1:38). Раждането на Захариевия син, както и раждането на Авраамовото дете, а също и случаят с Мария, трябваше да предаде една велика духовна истина – истината, че ние бавно научаваме и лесно забравяме. Сами не сме способни да извършим нищо добро, но това, което ние не можем, е напълно по силите на Бога за всяка покорна и вярваща душа. Чрез вяра бе дадено детето на обещанието, чрез вяра се заражда духовният живот и ние ставаме способни да вършим делата на правдата.
Ангелът отговори на Захария: “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.” 500 години преди това Гавриил бе известил на Даниил пророческия период, който трябваше да обхване времето до идването на Христос. Знанието, че краят на този период бе близко, бе накарало Захария да се моли за идването на Месия.Сега същият вестител, чрез когото бе дадено пророчеството, бе дошъл да извести изпълнението му. Думите на ангела “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога” показват, че той заема висок пост в небесните дворове. Когато дойде с вест към Даниил, той каза: “…Няма кой да ми помага проти тия князе, освен Михаил (Христос)” (Даниил 10:21). За Гавриил Спасителят говори в книгата “Откровение”, като казва, че “…Христос прати, та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” (Откр. 1:1). А на Йоан ангелът заяви: “Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците- “ (Откр. 22:9). Чудесна мисъл – възвишеният ангел, който бе втори след Божия Син, бе избран да открие Божиите намерения на грешните човеци. Захария бе изразил недоверие в думите на ангела. И не трябваше да проговори отново, докато те не се изпълнят. “И ето – каза ангелът – ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.” Длъжността на свещеника бе да се моли за прощение на греховете на народа и за идването на Месия. Но когато Захария се опита да направи това, не можа да произнесе нито дума. Излизайки да благослови народа, “той им правеше знакове и оставаше ням”. Хората го бяха чакали дълго и започнаха да се боят дали не е убит от Божия гняв, но когато излезе от Светая Светих, лицето му грееше от Божията слава “и те разбраха, че е видял видение в храма… “ Захария им съобщи какво бе видял и чул, “и като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си”.